Как се привличат инвестиции?

Къде са най-добрите условия за производствени инвестиции? Отговор на този въпрос дава глобалната класация Manufacturing Risk Index - 2019. Проучването се провежда от консултантската компания Cushman & Wakefield.

Индексът на риска за производителите, изготвен от Cushman & Wakefield, оценява държавите по 20 различни критерия и така формира финалната класация в три категории с тежест съответно общи условия, оперативни разходи и риск. Докладът обхваща 48 локации по света, приети за най-подходящи за експанзия или препозициониране измежду глобалните производители.

България традиционно присъства сред първите 20 държави в него, благодарение на ниските оперативни разходи и добрите условия за индустриално производство.

В глобален план, начело на листата за 2019 г. застава Китай, следван от САЩ, докато Чехия заема най-високата за европейска страна шеста позиция. Силно се позиционират и други централноевропейски страни като Полша, Латвия и Унгария.

Колкото и да се различават индивидуалните изисквания на отделните компании, Китай се представя силно благодарение на нарастващите правителствени инвестиции в технологии, докато САЩ остават най-атрактивни за онези, които искат да минимализират риска от икономически и политически заплахи. 

Когато данните се разглеждат на база цена, което дава повече тежест на локациите с ниски оперативни разходи и основно разходи за труд - азиатските страни доминират в Топ 10, като Китай остава на върха. Изключение правят Литва и Румъния, които заемат осма и девета позиция.

Третият сценарий оценява риска и разглежда динамиката на геополитическо ниво и равнищата на икономически и политически заплахи. В този сценарий Северна Америка е водач, начело със САЩ и Канада, а Китай остава на пета позиция. Европейските дестинации заемат втората половина на таблицата, водени от Чехия, Германия, Холандия, Финландия и Австрия.

Акцент върху технологиите
Навлизането на технологиите в производствената сфера е сред ключовите моменти в Manufacturing Risk Index – 2019. За да се ускори интегрирането на технологичния напредък в производствения сектор, редица страни вече са възприели инициативите 2025 или даже 2030, целящи налагането на иновации в индустрията и достигането до Industry 4.0, технологии като Big Data, интернет на нещата и 3D принтирането. Въпреки това пълното интегриране на разходите и ефективността на производството ще отнеме време, поради необходимостта от инвестиции в съществуващите съоръжения и мощности, оборудване и обучение на квалифицирана работна ръка.

Придобиванията, сливанията и партньорства с високотехнологични компании и технически учебни заведения (техникуми и университети) проправят на пътя и ускоряват тенденцията, която цели преминаването от трудоемки (с висока степен на ползване на ръчен труд) към автоматизирани и високотехнологични производства. Другият фактор, налагащ промяната са и нарастващите разходи за труд в традиционните промишлени райони, съчетани с недостиг на квалифицирана работна ръка, какъвто е и случаят в България.

Някои сектори, като текстилния и шивашкия, все още разчитат в голяма степен на ръчния труд и ще продължат да търсят локации, даващи възможност за по-ниски разходи за работна ръка. Този подход обаче също крие рискове, тъй като някои нискобюджетни локации предлагат съществен пазар на работна ръка, който обаче не притежава необходимите умения.

Национализъм /протекционизъм: рискове за глобализацията

Геополитическите събития от последните години показват, че нарастващият протекционизъм и национализмът могат да застрашат глобалните и регионалните производствени потоци и веригите за доставки. И докато Великобритания за пореден път удължава срока за Brexit, производителите от ЕС продължават да се опитват намерят правилната формула и да си набележат планове за непредвидени обстоятелства в случай на излизане на страната от ЕС без сделка. Редица производители с мощности на Острова и паневропейски вериги за доставки вече сигнализираха, че могат да закрият своите предприятия в Обединеното кралство още преди напускането на ЕС, за да се избегнат скъпо струващите закъснения на границата след въвеждане на митнически режим. Безпроблемното и бързо преминаване на граници е от решаващо значение за поддържането на доставките на хранителни продукти, особено на нетрайните храни, внасяни от ЕС. Като се вземе предвид, че половината от храните в Обединеното кралство се внасят и приблизително 40% от този внос идва от търговските споразумения на ЕС, Brexit без сделка може да доведе до въвеждане на средна тарифа от 22% върху вноса на храни, при положение, че се прилагат стандартните условията на Световната търговска организация.

Китайските търговски практики са под прицел

На другия фронт размирните търговски отношения между Китай и САЩ оказват глобално въздействие. Американската икономика е силно диверсифицирана, което в комбинация със значимия и платежоспособен пазар дава сериозно конкурентно предимство на САЩ на масата за преговори. Същевременно търговските разногласия засилват желанието сред корпорациите и даже правителствата да защитават иновациите и интелектуалните права на продуктите си, произвеждани в Китай.

Чрез преките си чуждестранни инвестиции и придобивания на технологични компании Китай успешно си гарантира достъп до технологии и интелектуални права, до степен, че германското, френското и италианското правителства блокираха някои опити за придобиване от китайска страна на ключови за икономиките им компании. Същевременно европейските правителства настояват за по-строга проверка на инвестиции, произлизащи от страни извън ЕС.

Инвестициите в инфраструктурата остават ключови за производството

Лавирането сред нарастващия брой бариери в световната търговия и конфликтни региони изисква допълнително усъвършенстване на веригите за доставка. Страните, които инвестират в технологични платформи, улесняващи потока на стоки на входа и на изхода на производствените линии, ще останат лидери в привличането на инвестиции. Безпроблемното функциониране на китайските вериги за доставка например са резултат от значителни инвестиции в инфраструктура и мулти-модален транспорт, включително железопътните и морските проекти свързани с Новия път на коприната, в допълнение към останалите икономически стимули.

Цената на труда е ключова за оперативните разходи

Въпреки по-високите разходи за труд, САЩ се нареждат на върха както при базовия сценарий, така и в сценария на риска заедно с Китай. Ключовите фактори включват инвестициите в инфраструктура, наличието на квалифицирана работна ръка, държавните стимули и инвестициите в иновации и технологии, подпомагани от специализирано техническо образование.