Как се работи по разклонението на "Турски поток"?

Забавяне в изграждането на газотранспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа ще принуди „Газпром“ да чака поне година след приключването на строителството на газопровода „Турски поток“, за да може да реализира втория етап от проекта за доставката на „синьо гориво“ в Европа. Газопроводите, съединяващи „Турски поток“ с Югоизточна Европа, ще бъдат готови не по-рано от януари 2021 г., съобщиха за Interfax Natural Gas Daily източници, близки до проекта.

Докато двете отсечки на морския газопровод „Турски поток“ трябва да заработят в края на 2019 г. Българският газотранспортен оператор „Булгартрансгаз“ работи над 474-километровия участък от Турция до Сърбия.

В Сърбия дъщерната компания на „Газпром „Газтранс“ е заета с продължението на маршрута до Унгария /за FEED вече е нает подизпълнител „Сайпем“/ под името New Transmission Gas Pipeline (NTGP).

Източник, близък до NTGP, съобщи пред Интерфакс, че и сръбският, и българският участък ще бъдат готови не по-рано от края на 2020 г. и съответно могат да заработят през януари 2021 г.

Междувременно през март тази година „Газтранс“ съобщи, че планира да пусне своя газопровод през октомври 2019 г. Втората отсечка на „Турски поток“ е предназначена за Европа. Тя е с капацитет 15,75 милиарда куб.м. годишно. От тях 3,5 милиарда куб.м. са за България, 2,5 милиарда куб.м. – за Сърбия, 6 милиарда куб.м. - за Унгария. Оставащите 3,75 милиарда куб.м. могат да се изнасят за Словакия и Австрия – до хъба в Баумгартен.

Унгарската FGSZ и словашката Eustream работят над разширяването на капацитета на интерконектора между двете страни. Неговата основна задача е да осигури потоците от газ по маршрута България-Румъния-Унгария-Словакия-Австрия за доставки са „синьо гориво“ от черноморския шелф на Румъния, но може да бъде използван и от други интересуващи се играчи, съобщиха пред Интерфакс от Eustream.

FGSZ и словенската Plinovodi неотдавна проведоха неангажиращ пазарен тест на новия интерконектор между Унгария и Италия. На границата на Унгария и Словения беше заявен капацитет от 2,5 милиарда куб.м., а по маршрута до Италия – 2 милиарда куб.м., което говори, че някакви количества от „Турски поток“ могат да се насочат и в тази посока. Забавянето на пускането в експлоатация на тези мощности означава, че Украйна ще продължи да бъде използвана като транзитна страна и след 2019 г. /БГНЕС