Как се става програмист?

Около 20 000 софтуерни специалисти не достигат на страната ни за нуждите на IT индустрията и този дефицит превръща програмистите в едни от най-търсените кадри у нас. Професията привлича и с по-високото заплащане спрямо останалите сфери - един младши програмист без опит започва работа със стартова заплата от 1000 лв., която бързо расте нагоре по данни от бранша. Как се става програмист, може ли всеки да се научи да програмира и как изглежда светът на тази непозната за повечето хора професия? Реално няма възрастова граница, след която човек не може да започне да се учи да програмира. "Най-малките ни участници са на 12 години, имаме много записали се преди да са завършили 12-ти клас, както и студенти над 50 години", посочи за БТА Светлин Наков - преподавател по компютърни науки и създател на софтуерния университет "СофтУни". Самият той се занимава с програмиране от 11-годишен, а от 15 години преподава и е автор на 7 книги и учебници в тази сфера. Носител е през 2004 г. на наградата "Джон Атанасов" на Президента на Република България, учредена на името на създателя на първия електронен компютър - известният учен от български произход Джон Атанасов, и се връчва от 2003 г. в подкрепа на личните постижения на младите български изследователи, работещи в сферите на информатиката и информационните технологии.

Инвестицията

Според Наков инвестицията за начинаещите програмисти е една година много сериозно учене, един лаптоп, интернет и мозък. "Ние приемаме, че хората за една година получават достатъчни знания и могат да започнат работа. Затова тази първа година е много тежка и натоварена. След това се минава на по-лек режим", коментира специалистът. Освен младежи, към програмирането често се преориентират и хора с опит от други професии, останали недоволни от реализацията в тях. Причината за промяната в повечето случаи е бързото намиране на по-високоплатена работа. Според Наков започването на работа след първата година на обучение е почти гарантирано. "Организирали сме нещо като борса - от едната страна са фирмите, от другата - студентите. Компаниите могат сами да изберат своя кандидат", обясни той. За да се справят с програмирането обаче, най-важно е студентите да притежават логическо мислене. Статистиката показва, че около 20-30 процента от хората, които започват да изучават програмиране, завършват, а останалите просто не успяват да се справят.

Какво всъщност прави програмистът?

Най-опростено представено - дава инструкции на компютъра какво да прави, като за целта трябва да може да пише кодове на компютърни програми. "В момента аз не знам хората, които обучавам, какво ще програмират. Ние ги подготвяме за нещо, което сега не съществува", посочи Светлин Наков. "Преди десет години на никой не му беше хрумвало, че от телефона ще може да се чете имейл. Вече навсякъде се използват електронни устройства. Ще дойде време, когато дори да си лекар, ще трябва да разбираш от програмиране", заяви преподавателят.
"Сорс кодове, апита, гит, рендер енджин, мета тагове" – са само част от загадъчните думи, чрез които програмистите ежедневно си общуват. Затова и подготовката на кадри в началото включва базови неща, с които те да навлязат в света на мобилните технологии, алгоритмите и т.н.
На приемен изпит за "СофтУни", например, задача може да бъде написването на код, който да "накара" компютъра да изрисува коледна елха с определени размери. Друг пример е от поредица с числа, програмата да извежда петте най-големи от тях. Така задачите, освен алгоритмични, може да са и технологични - например да направиш игра. След приема, обучението в "СофтУни" продължава по нива - шест семестъра по четири месеца, което отнема малко повече от две години.

Учене през целия живот

Не знам дали има друга професия, в която трябва да се чете толкова много, както при програмирането, казва Светлин Наков. Причината е, че тенденциите непрекъснато се променят. Ако един човек три години не работи, едва ли ще може да започне да работи като програмист отново, твърдят експертите в сектора. Затова търсената и високоплатена работа може да се определи по-скоро като "мъжка професия". Статистиката сочи 70 на 30 процента момчета-момичета, след приемния изпит остават към 10-15 процента момичета, а до завършване от тях стигат под 10 на сто. Разликата, според Наков, е в самия начин на мислене. Освен това програмирането изисква малка доза вманиачаване, а малко жени стоят пред екрана 14 часа. От тази любов към компютъра идва и митът за асоциалната натура на програмистите. Наблюденията на Наков са, че само една малка част от тях остава да живее в компютърния свят. "На мен също ми се е случвало, но това обикновено е до някакъв момент",
сподели той. Друг примамлив към професията на програмиста аспект е, че вероятността шефът ти да разбира по-малко от теб, е много голяма. Но в своя микросвят програмистът рядко си позволява да "извива ръце". Работата му просто го ентусиазира, понеже е свързана с много мисловна дейност, и го увлича докато не завърши задачата докрай. "Няма конкуренция помежду ни, тъй като има работа за десет пъти повече хора, отколкото сме ние", заяви Наков. Сплотеността на програмистите идва и от факта, че при тях всеки ден се налага да се учат нови неща, а най-логичният начин е – от колега. Културата на споделяне на знания е много силна. При нас всичко се публикува в интернет, споделя се безплатно като видео, често си помагаме и във форумите, описа програмистът. Светът на софтуерните програмисти е напълно независим и от политически влияния. Много често ние работим с чужди държави и вътрешните процеси не ни се отразяват, посочи Наков. Върху нас никой не упражнява натиск, нито политици, нито бизнес кръгове, нито групировки - те дори не знаят какво работим, добави той. Най-хубавото от света на най-търсената и високоплатена професия, е свободата - ако някой го притиска, програмистът може веднага да се оттегли, да отиде в друга фирма, град или държава и пак ще живее добре.