Как се харчат 500 млн. лв.?

Петър Ганев, ИПИ
Още покрай дебатите за Бюджет 2014 представихме нашите притеснения относно идеята да се създава специален инвестиционен „фонд” за развитие на регионите (виж тук). На всички е ясно, че фонд всъщност няма, а просто има един ресурс, който министрите могат да харчат както пожелаят, тоест без да питат парламента – законодателят им даде одобрение на сляпо и без изисквания. Тази седмица бе прието и постановлението на МС (виж тук), което разписва „условията” за разходване на въпросните 500 млн. лв. Ето някои от тях:
Проектите се подават с кратка апликационна форма – апликацията е толкова опростена, че по-скоро служи като източник за информация, която например премиерът да сподели в телевизионно предаване, отколкото като някаква форма за реална оценка. Забележете, че дори не се говори за адекватно изискване за разписване на бюджет – няма отделен формуляр за бюджета, а просто едно празно поле в апликационната форма. Формата ще е полезна за информация (ако е публична, каквато явно няма да бъде), но по никакъв начин не звучи успокояващо за данъкоплатците;
Критерии за оценка – критериите са разписани информативно, няма някаква система, точки или т.н. Въпросните критерии служат повече като насоки как да се разпише съответния проект и даде аргументи на властта, например за телевизионното участие на премиера, отколкото като инструмент за оценка;
Междуведомствен съвет – оценката и класирането на проектите ще е дело на междуведомствен съвет от шестима министри и председателя на националното сдружение на общините. Няма правила за работата на този съвет, не е ясно и как ще се вземат решенията. Този съвет търси баланс между отделните министри, а не служи като гарант за данъкоплатците;
Предварителен подбор на регионални проекти – областните управители се захващат с набирането и номинирането на конкретни проекти с регионално и местно значение. С други думи, общините нямат директен достъп до междуведомствения съвет.
Ако трябва да обобщим, то въпросното постановление само потвърждава опасенията ни – това са „джобните” пари на властта, като правилата са по-скоро за парлама. В крайна сметка всички решения са в ръцете на министрите – в ролята им на членове на междуведомствения съвет и в МС. За да не стане някой проблем, е сложена и пречка на ниво областен оправител, така че изпълнителната власт да отсее „удобните” проекти още преди внасянето им в междуведомствения съвет. Преди години (2007-2008) имахме големи излишъци и на управляващите им се хареса да харчат безконтролно пари за различни проекти. Сега няма излишъци, но се намери друг механизъм, които отново даде власт на министрите да седнат на една маса и да разпределят пари без да защитават решенията си пред когото и да е било.