Как успяват фамилните компании в България?

Дългосрочната перспектива за управление е ключовият фактор за успеха на фамилните компании в България според ¾ от собствениците на фамилен бизнес у нас. Предприемчивостта и адаптивността на основателите, както и дългогодишният фокус върху високото качество на продуктите са следващите по важност критерии, които определят успеха на семейните компании. 100% от участниците споделят твърдението, че е престижно да бъдеш част от фамилен бизнес.

Това показват данните от проучване на EY Bulgaria сред собственици на фамилен бизнес, проведено наскоро у нас. В него са включени първо и второ поколение собственици на семейни бизнеси от различни индустрии. Във всеки от бизнесите са ангажирани между 3 и 5 души от всяка фамилия.

В България повечето семейни компании са създадени през 90-те години на ХХ век. Те вече се управляват активно от второ поколение собственици, чиято възраст е близка до тази на бизнесите. По данните на Националния статистически институт към края на 2020 година фирмите в България, които се самоопределят като фамилен бизнес представляват около 25% от всички активни предприятия в страната.

„В EY работим по различни програми за подкрепа на фамилните компании в стремежа им да се развиват устойчиво и дългосрочно както на българския, така и на международните пазари. У нас вече има много успешни примери за семейни бизнеси, преминали през различни кризи и превърнали се в пазарни лидери. Селектирахме част от тези вдъхновяващи истории в третото издание на "Книгата на фамилния бизнес в България", защото вярваме, че именно семейният бизнес може бъде гръбнак на българската икономика в дългосрочен план.“, коментира Диана Николаева, съдружник и ръководител на отдел „Стратегия и сделки“ в EY Bulgaria.

„На база на опита ни мога да споделя, че каквито и бизнес възможности да имат и каквито и бизнес предложения да получават, фамилните компании винаги се стремят да запазят основния бизнес и собствеността в рамките на семейството“. Според нея това дава на българската икономика едно ядро от устойчиви бизнеси, които в повечето случаи винаги остават българска собственост с добре изградени взаимоотношения с местните общности.

83% от анкетираните в проучването отричат вероятността семейството да продаде основната работеща компания, но едновременно с това 2/3 от тях споделят, че в бъдеще биха потърсили партньор, за да доразвият бизнеса си. Само 17% смятат, че има голяма вероятност семейството да направи основната компания публична при следващото поколение собственици.

Наблюденията на експертите от EY показват, че създадените като семеен бизнес компании много често запазват управлението на компанията в рамките на семейството. Интересен факт обаче е, че в повечето от тях липсва ясна „семейна конституция“, която да показва как бизнесът ще се управлява напред във времето. 75% от бизнесите признават, че членовете от семейството и следващото поколение не са напълно подготвени за приемственост, но вече се водят първоначални разговори за това във фамилията. Останалите 25%  са на мнение, че са подготвени до известна степен, като разчитат на съдействието и на външни съветници.

Безспорно най-важното умение и качество за включване на по-младото поколение в семейния бизнес е лидерството. То е посочено от всеки 9 от 10 участници в проучването. Запазването на семейните ценности е изтъкнато от 82%, а стратегията за развитие, управленските умения и предприемачески дух се нареждат непосредствено след това в класацията.

Разрастването на бизнеса в България и все по-активно присъствие на международни пазари вървят ръка за ръка в бизнес целите на семейните компании у нас. 73% от участниците в проучването споделят, че те вече оперират извън границите на страната.

Въпреки предизвикателната икономическа среда, семейните компании са оптимисти по отношение на развитието на бизнеса им и очакват в следващите 12 месеца ръст в приходите им и броя на служителите.  В краткосрочен 3-годишен план те планират инвестиции в проучване и развитие на нови продукти и услуги, производствен капацитет и човешки капитал.

За подобряване на ефективността на компаниите през последните години собствениците са въвели подобрения в процесите за управление, включително и дигитализация. Другата основна инвестиция е била насочена към политики за задържане на служителите  и започване на работа с повече външни консултанти.

Като най-голямо предизвикателство за развитието на бизнеса и катализатор на значителни промени на първо място е недостигът на квалифициран персонал (91%) и нарастващите разходи за заплати и суровини – 73%.

COVID-19 пандемията се е отразила в различна степен на фамилните бизнеси, спрямо сферата в която оперират. Сходни са обаче предприетите от тях мерки за справяне със ситуацията, които споделят 2/3 от компаниите - адаптиране на финансовите планове и повишаване на фокуса върху културата на солидарност и съпричастност в организацията.