Как ще се помага на такситата?

Държавата има готовност за подкрепа на таксиметровите превозвачи, за облекчаване на икономическите последствия от COVID-19. Това обяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, по време на среща с представители на таксиметровия бранш.

„Прилагането на мярката ще се осъществи съвместно с общините, отговорни за определяне на алтернативния данък, който се заплаща от таксиметровите превозвачи. Държавата ще поеме разликата между определения от общинските съвети размер на данъка до размера, заплащан за 2020 г. Съгласно Закона за местните данъци и такси данъкът върху таксиметровия превоз на пътници е в границите от 300 до 1000 лева, като конкретният размер за съответната година се определя от общинските съвети, до 31 октомври на текущата година“, заяви министър Росен Желязков. Като пример той посочи, че за Столична община общинският съвет е определил размера на данъка за 2020 г. да е 850 лева. При този случай, по предвидения механизъм за подпомагане, разликата между 300 и 850 лева, тоест 550 лева, ще бъде поета от държавния бюджет, чрез допълване на бюджета на общината, поясни министърът.

„Очаквам общинските съвети, в партньорство с държавата, да инициират максимално бързо реализирането на мярката, за подпомагане на таксиметровите превозвачи“, заяви министър Росен Желязков.

Държавата поема част от патентния данък на такситата, като нова антикризисна мярка срещу последиците от пандемията. Целта е да се запази секторът от фалит, жълтите автомобили да поемат част хората, ползващи обществен транспорт, което пък ще увеличи дистанцията между пътуващите с автобуси, тролейбуси и трамваи.

Според Закона за местните данъци и такси патентът за такситата е от 300 до 1000 лева, като конкретният размер за съответната година се определя от общинските съвети до 31 октомври на текущата. Новата мярка, предложена от транспортното министерство, предвижда превозвачите да платят минимума от 300 лв., а всичко над тази стойност да поеме държавата.

Според анализ на Института за пазарна икономика от областните градове с най-висок патент е София - 850 лв., Пловдив - 750, над 600 лв. - Благоевград, Варна и Бургас.. но като населено място призът е за Созопол - 1000 лв. Иначе данъкът за такситата е най-нисък в Добрич, Перник, Видин Стара Загора, Търговище, където е на долния праг - 300 лв.

Общият брой на таксита у нас е над 25 хил., като в повечето случаи на един автомобил се падат по няколко шофьори.

Все още сметките са твърде сурови колко средства от националния бюджет ще бъдат насочени към общинските, но по неофициални изчисления на година секторът плаща около 16 млн. лв. патентен данък. Дали новата мярка ще проработи, доволни ли са от бранша и какъв е анализът на икономистите.

За БНТ Веселин Стамов, шофьор на такси в Созопол, казва, че плаща най-високия патент у нас. Казва, че през зимата почти не работи, а това лято заради липса на туристи оборотът бил плачевен. "50% е спада на оборота. Нашият патент остана 1 000 лв. още от предишния кмет, но това е много", обясни Веселин Стамов, таксиметров шофьор в Созопол.

В Свищов патентът е най-нисък -300 лв. и въпреки липсата на градски транспорт, браншът е на ръба на оцеляването. "То няма и хора, особено студентите откакто си заминаха", каза Тодор Йорданов.

За да облекчи бранша, транспортното министерство предложи такситата да плащат само минималния праг на патента, а останалото до поеме държавата.

"Ако Общинският съвет приеме минимална цена на патентния данък в размер на 300 лв., разликата с патентния данък от тази година да се покрива с държавния бюджет, като всяка община ще заяви какъв брой автомобили са заплатили патентния данък и каква сума ще трябва от републиканския бюджет да им се възстанови", обясни Бойко Рановски - изп. директор на ИА "Автомобилна администрация".

На базата на досегашните патентни ставки изчисленията показват, че държавата ще трябва да плати на столичната община над 4 млн. и половина лв. Пловдив - 917 хиляди, Варна и Бургас над 850 хил.Най-малко ще са парите за малките области, като Габрово.

Според икономисти, ефектът от мярката е спорен. "Самото премахване на този данък не е достатъчно да спаси един сектор, който е в много тежко положение в момента, тъй като в туристическите райни проблемите са много по-големи, тъй като рязкото спадане на туристичесикя поток, изчезването на чужденците всъщност направиха отрасъла почти несъществуващ. Т.е. по-скоро този, който ще пострада в момента, са общинските бюджети, тъй като те разчитат на приходите от този тип данъци", заяви икономистът Адриан Николов.

От таксиметровия бранш настояват за допълнителна подкрепа от държавата. "Цени не са актуализирани от 2011 г. Това е масово в цяла България. Много хора се отказаха, ще продължават да се отказват и има вероятност даже някои от градовете да останат без таксита", заяви Снежана Никова, предс. на браншовата организация на таксиметровите шофьори в България.

От транспортното министерство са съгласни само да повишат първоначаланата такса при качване в такси. "В проекта е предвидено първоначалната такса да бъде от 2 до 3 пъти от минималната цена по съответната тарифа. което няма да оскъпи кой знае колко превозите", обясни Бойко Рановиски - изп. директор на ИА "Автомобилна администрация".

Наредбата за по-висока първочаначална такса вече е качена на сайта за транспортното министрество за обществено обсъждане.