Как ще се санират сградите от 2020?

Седем хиляди жители на община Пазарджик, където са санирани общо 69 фамилни сгради по програмата за енергийна ефективност, настояват в подписка за възстановяване на програмата. Подписката бе връчена на премиера Борисов, който коментира, че от следващата година се възстановява програмата, като се сега търси нов модел при нейното прилагане. Той уточни, че все се обмислят изискванията и параметрите й.

Какви са резултатите от досегашното изпълнение на програмата? Според актуални данни на МРРБ към 31 март 2019 година 1669 многофамилни жилищни сгради вече са обновени по Националната програма за енергийна ефективност от нейния старт. Общо 2022 сгради в цялата страна имат сключени договори за целево финансиране с Българската банка за развитие (ББР).

Какви модели се търсят?

Близо 7000 са регистрираните сдружения на собственици на многофамилнми жилищни сгради в страната, като в тях са включени около 1 млн. български граждани, които имат интерес да предприемат мерки за енергийна ефективност. Това отчете заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова по време на международната конференция „Устойчиви градове – нови възможности и предизвикателства пред общините“.

Тя обясни, че най-късно до средата на 2019 г. се очаква да приключат дейностите по обновяването на всички 2022 жилищни сгради в страната, които се финансират по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Преди това ще предложим и новия модел, по който програмата за саниране ще продължи.

По думите й програмата в краткосрочен план до 2025 г. трябва да продължи освен с въвеждане на алтернативен източник на финансиране, и с диференцирана подкрепа според различията на регионите в страната, а не по унифициран модел.

Важно е да се заложи и приоритизация, която да насочи програмата към икономически изостаналите региони, градовете с най-мръсен въздух, поощряване към включване в ТЕЦ и др.

Бъдещата програма трябва да акцентира сградите да се снабдяват с мерки за енергийна ефективност, отговарящи на клас “B”, разширяване на обхвата с дейности като опазване на въздуха, подмяна на отоплителни и горивни инсталации. Освен това трябва да се включат и еднофамилните жилищни сгради и залагане на повече мерки с възобновяеми енергийни източници и подмяна на ВиК системите.

Ефектът от програмата

В рамките на настоящата програма се очаква да бъдат обновени общо около 11,5 млн. кв. м разгъната застроена площ, което представлява около 150 хил. жилища с близо 350 000 живущи.

В рамките на програмата са били заети около 70 000 лица, както от строителните фирми, така и консултанти, проектанти, инженери и производители на строителни материали.

 „Нашите анализи сочат, че в страната трябва да се обновят почти 44 000 жилищни блока, като с наличното финансиране обхващаме само 2022 от тях. Останалите 42 хил. ще се реновират по нов механизъм, посочи Крумова.

Възможните източници за тази цел са съфинансиране от собствениците на жилища, които са най-заинтересовани от мярката, европейски програми, международни финансови институции, търговия с емисии и др.

Ефектите от програмата са значителни. Анализите сочат, че само от блоковете, санирани до 2017 г., са спестели над 157 килотона въглероден диоксид и 470 000 мегаватчаса електроенергия годишно.

При завършване на всички 2022 сгради ще се пести близо 1 млн. мегаватчаса електроенергия на година и двойно повече вредни емисии. Отчита се и повишаване на температурата до 5 градуса в обновен апартамент, а сметките за отопление са намалели с 40 до 60 на сто.

„Най-сериозно спестяване се отчита при домакинствата, които се отопляват на твърдо гориво - дърва и въглища, които са и най-големите замърсители на въздуха през зимата“, каза Крумова. Ползите са и по отношение на повишения топлинен комфорт на жилищата, а оттам и възможността за отопляване на повече помещения, което е пряко свързано със здравето на хората, енергийно спестяване, намаление на вредни емисии, подобряване облика на градовете, повишена стойност на жилищата, спестен финансов ресурс за собствениците, който се влага за други дейности и т.н. „МРРБ е за продължаване на програмата и е убедено, че общините трябва да запазят активната си роля в бъдещото й управление“, категорична бе зам.-министър Крумова.

Още данни от програмата досега

В момента се извършват строително-монтажни дейности по 138 сгради. 91 са на етап техническо обследване, за 7 е обявена обществена поръчка за техническо обследване и обследване за енергийна ефективност, а още 100 са с обявена обществена поръчка за строително-монтажни дейности. По 17 сгради няма започнати дейности.
В общините Бургас, Благоевград и Пазарджик са обновени и с въведени мерки за енергийна ефективност всички жилищни блокове със сключени договори за целево финансиране. В Бургас завършените сгради са 205, в Благоевград – 143, а в Пазарджик 41.
Сред останалите общини, където има сключени договори за целево финансиране с ББР по програмата, с най-много въведени в експлоатация блокове са Хасково – 82, Стара Загора – 72, София – 55, Пловдив – 50 и Перник 40.
В община Хасково от 110-те сгради с договори за финансиране с ББР по 6 се работи, 10 са на етап техническо обследване, а за 12 сгради е обявена обществена поръчка за строително-монтажни работи.

В процес на обновителни дейности са последните 3 сгради с договори в община Стара Загора, както и последната сграда в община Перник.
В София 166 сгради имат договори с ББР за целево финансиране, като от тях се работи по 42, 32 са с обявена обществена поръчка за строително-монтажни работи, а 30 са в техническо обследване.
Реновират се 13 сгради в Пловдив от общо 73 с договори за целево финансиране с ББР. 4 жилищни сгради в общината са на етап техническо обследване, а за пет има обществена поръчка за строителни дейности. По една сграда не са започнати дейности, в това число и обследвания.

*За да увеличите, кликнете върху изображенията!