Какви промени се предлагат в ДОПК?

Министерството на финансите предлага промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Предложението е публикувано на сайта на МФ. Коментари и предложения се събират до 16 април.

МФ предлага пакет от мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци.

Предложението има за цел да осигури надграждане и усъвършенстване на фискалния контрол чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на България. Предвижда се на задължително предварително деклариране да подлежат конкретни данни за превоза на стоки, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз или трета страна и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка, както и превози на територията на страната. Задължени лица за предварително деклариране на превозите се предвижда да бъдат получателят/купувачът/придобиващият стоката в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки, доставчикът, продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига последователни доставки, съответно вносителят - след приключване на митническия режим при внос.

Към настоящия момент в тези хипотези, с изключение на вноса и превозите на територията на страната, Данъчно-осигурителният процесуален кодекс дава възможност за предварително доброволно деклариране на стоки с висок фискален риск. По подобие на доброволното предварително деклариране на данни, лицата ще декларират данните чрез електронна услуга на Националната агенция за приходите (НАП), която ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока. Валидността на уникалния номер за превоза е 14 дни от предоставянето му от НАП. Когато при осъществяване на фискален контрол се установи, че определен превоз на стока с висок фискален риск не е предварително деклариран, уникалният номер за превоза ще се издава служебно от органите на НАП. Получаването на стоката или изпращането ѝ извън територията на страната също ще се потвърждава чрез електронна услуга на НАП. Предлага се правилата за предварително деклариране на данни за превоз на стоки да се прилагат само по отношение на превозите на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3,5 тона, движещи се по пътната мрежа на територията на страната.

От обхвата на предварителното деклариране се изключват превозите за крайно потребление и превозите на течни горива, за които има изисквания за подаване на информация за доставките по реда на друг закон. Също така изключение от задължението за деклариране е допуснато за превози между обекти на територията на страната, стопанисвани от лицето и за обекти, стопанисвани от различни лица на територията на страната, когато стоките, предназначени за всеки отделен обект, са с тегло до 500 кг. и/или стойността на стоките е в размер до 5000 лв. без данък върху добавената стойност.

Основната цел на предлаганата мярка е усъвършенстване на фискалния контрол за по-ефективна превенция и борба с данъчните измами и укриването и невнасянето на данък върху добавената стойност, корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица.

Предимство на предложения механизъм за предварително деклариране е, че се намалява времето за обслужване на икономическите оператори и същевременно се ограничават контролните мерки, тъй като органите по приходите ще разполагат предварително с необходимата информация. Това ще позволи прецизен анализ на риска и съсредоточаване на усилията на администрацията спрямо нелоялните задължени лица и минимизиране на административните мерки спрямо добросъвестните лица. Също така на задължените лица ще бъде осигурен достъп по електронен път до актуална информация относно действията по фискален контрол, които са предприети спрямо тях и на какъв етап са тези действия. По този начин икономическите оператори ще бъдат своевременно информирани за предприетите от администрацията производства и ще могат да извършат дължимото с оглед защита на своите права и законни интереси.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които да се въведе заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.

•                              Ако не бъдат предприети спешни мерки за увеличаване на бюджетните приходи, биха се активирали следните рискове:
•                              Включване на страната в процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната;
•                              Влошаване на кредитния рейтинг на страната;
•                              Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи;
•                              Доближаване с ускорени темпове до границата на дълговия критерий от 60 на сто от БВП.

За да се защити общественият интерес от негативното проявление на тези рискове, е необходимо да се предложат справедливи и балансирани мерки.

През последните години в условията на кризи и предизвикателства държавата е провеждала политика в подкрепа на бизнеса, като са прилагани редица антикризисни мерки, включително чрез облекчения и пряко подпомагане. При променената обществено-политическа обстановка, общественият интерес предполага и бизнесът да бъде солидарен, като поеме част от приноса за запазване на стабилността на страната, особено лицата, реализирали значителни печалби в условията на криза, посочват от МФ.

Предвижда се внасянето на солидарната вноска като временна мярка.

За периода 2020-2022 г. държавата е предоставила помощи и компенсации на бизнеса, свързани с пандемията от КОВИД-19, енергийната криза и военните действия в Украйна общо в размер на 10,3 млрд. лева, както следва: за 2020 г. - 2,1 млрд. лв., за 2021 г. - 2,3 млрд. лв., за 2022 г. - 5,9 млрд. лв. Едновременно с това с цел подкрепа на бизнеса и намаляване или запазване на цените на определени стоки и услуги бяха въведени намалени ДДС ставки, както и освобождавания от облагане с акциз. Бюджетният ефект от въведените намалени данъчни ставки и освобождавания от облагане с акциз за периода 2020-2022 г. е загуба общо в размер на 908,7 млн. лв., както следва: за 2020 г. - 94,7 млн. лв., за 2021 г. - 283,5 млн. лв., за 2022 г. - 530,5 млн. лв. Общо за периода 2020-2022 г. са предоставени 11,2 млрд. лева под формата на помощи, компенсации и намалени данъчни ставки.

Декларираните данъчни печалби от дружествата и облагаеми доходи от стопанска дейност като едноличен търговец значително нарастват за 2021 и 2022 години, като печалбите и доходите за 2022 г. бележат ръст от около 100 процента в сравнение с печалбите за 2018 г. и 2019 г. По данни на Националния статистически институт (НСИ), разпределените печалби под формата на дивиденти са: 21,5 млрд. лв. за 2020 г. и 22,4 млрд. лв. за 2021 г. Също така по данни на НСИ се наблюдава значителен ръст на наличностите по депозити в банките.

Депозитите на нефинансовите предприятия се увеличават от 29 280 266 хил. лв. през 2020 г. на 40 211 285 хил. лв. през 2022 г., което е увеличение с 10 931 019 хил. лв.

Увеличение се наблюдава на наличностите по депозитите на домакинствата с 10 995 518 хил. лв. за 2022 г. в сравнение с 2020 г., но общият брой на депозитите на домакинствата намалява с 470 199 през 2022 г. в сравнение с 2020 г.

Анализът показва, че финансовата подкрепа от страна на държавата във връзка с възникналите здравна и енергийна криза и военните действия в Украйна е била навременна и достатъчна, като е запазила не само съществуващия бизнес, но е осигурила условия за неговото развитие и за генериране на печалби, пишат от МФ.

Предлага се основата за определяне на солидарната вноска да бъде разликата между данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност, увеличена с 20 на сто, на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 години. Данъчната печалба за целите на солидарната вноска ще се определя по реда на ЗКПО, преди прилагане на метод за избягване на двойно данъчно облагане. Предлага се солидарната вноска да бъде в размер на 33 на сто от основата и периодът за облагане да бъде от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.

Предлага се и въвеждане на механизъм за авансово внасяне на солидарна вноска, като се предвижда определяне и внасяне на месечни авансови вноски от задължените лица за месеците от юли до декември 2023 г. включително. Предлага се месечната авансова вноска да се определя като се използва за база данъчната печалба за 2022 г. и средната стойност, увеличена с 20 на сто, на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 години.

Изравняването на дължимата солидарна вноска с внесените авансови вноски се предлага да се извършва с декларирането и внасянето на солидарната вноска. Месечните авансови вноски се предвижда да се декларират еднократно в срок до 15 юли 2023 г., като подаването на декларацията се извършва само по електронен път. Внасянето на авансовите вноски ще бъде в срок до 15-то число на месеца, за който се отнасят, като за новоучредените дружества и новорегистрираните еднолични търговци и приравнените на тях за данъчни цели лица, не се предвижда задължение за авансово облагане.

С цел защита на бюджета е предвидено за невнесената в срок солидарна вноска, включително авансови вноски да се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Практиката показва, че все повече са физическите лица, които извършват продажба на виртуални валути (криптовалути) и редът на облагането им е един от често задаваните въпроси. Към настоящия момент практиката относно данъчното третиране на този вид доходи, за целите на ЗДДФЛ, е като доходи от продажба на финансови активи. Липсата на изрична законова регламентация по отношение на физическите лица създава предпоставки за разнопосочна данъчна практика и претенции за освобождаване от облагане на този вид доход по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Затова в чл. 33, ал. 3  на ЗДДФЛ се предлага във връзка с определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, в т.ч. и виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута да се приспадат 10 на сто нормативно определени разходи. Тази промяна ще стимулира физическите лица, реализирали изброените доходи, да ги декларират, тъй като по този начин ще се постигне по-голяма справедливост при определянето на дължимия от тях данък, пишат от МФ.

С промени в Закона за данък върху добавената стойност се предлага се намаляване на срока за прилагане на временната намалена ставка на данъка за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128; обща туристическа услуга в случаите по чл. 136, както и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници; услуга за използване на спортни съоръжения.

С постоянна намалена ставка на данъка продължават да се облагат доставките на услуги по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната; доставките на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), периодични печатни произведения – вестници и списания, на физически носители или извършвана по електронен път или и двете, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание; и доставките на храни, подходящи за бебета или за малки деца, бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули.

Причините за намаляване на срока за прилагане на намалена ставка на данъка са, че за периода на прилагането ù не се отчита ефект за потребителите чрез намаляване на цените на стоките и услугите.

Анализите показват, че въвеждането на намалени ставки не води до по-ниски цени на продаваните стоки и услуги, тъй като не са налице фиксирани цени, а цената на предлаганите стоки или услуги се определя на пазарен принцип.

Следва да се отбележи, че намалените ставки бяха въведени като временна мярка свързана с пандемията от КОВИД- 19 и за справяне с последствията от здравната криза, а към настоящия момент ситуацията е различна, пишат от МФ.

С промени в  Закона за акцизите и данъчните складове, с оглед недопускане на различно облагане на течността за електронните цигари в зависимост от съдържанието на никотин с предложенията се предвижда течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, да се включат в обхвата на акцизните стоки и за тях да се прилагат правилата за тютюневите изделия.

Предлага се отмяна на параграфи 6а и 6б от преходните и заключителни разпореди (ПЗР) на Закона за акциза и за данъчните складове (ЗАДС), в сила от 8 юли 2022 г., с които бяха въведени законодателни промени, свързани с въвеждането на краткосрочни антиинфлационни мерки посредством създаване на ред за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия на лицензираните железопътни превозвачи и транспортните оператори, които осъществяват превоз на пътници чрез метро, трамваи или тролейбуси; прилагане на нулеви акцизни ставки върху моторните горива – за втечнен нефтен газ и природен газ; въвеждане на нулева акцизна ставка за произведената топлинна енергия за енергийните продукти, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; както и въвеждане на нулева акцизна ставка за електрическата енергия, при условие че произведената електроенергия е от слънчева, вятърна енергия, от енергията на вълните, приливите или с геотермален произход; от хидравличен произход, произведена в хидроелектрически инсталации; генерирана от биомаса или от продукти, произведени от биомаса; генерирана от метан, изпускан в изоставени въглищни мини и генерирана от горивните клетки.

Основната цел на подобни мерки беше да се запази конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките сектори, при които разходите за енергия съставляват висок дял от производствените разходи, както и да се овладеят постоянно повишаващите се цени на електроенергията и на горивата. Ефектът от въведените в такъв широк обхват мерки обаче има сериозно негативно въздействие върху приходите от акцизи, което от своя страна оказва съществено влияние върху бюджетния дефицит и налага промени във фискалната политика на страната.

С допълненията на Закона за ограничаване на плащанията в брой като мярка за ограничаване дела на сивата икономика се предлага нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащанията в брой в страната да се намали от 10 000 лв. на 5000 лв.

Предложението е плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са: на стойност, равна на или надвишаваща 5000 лв.; на стойност под 5000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 5000 лв. Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5000 лв. по курса на Българската народна банка в деня на плащането. Мярката ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лицата, участници в стопанския оборот. По отношение на икономическите оператори и на гражданите не се очаква увеличение на административната тежест, съответно по отношение на администрацията не се очаква увеличение на разходите за администриране на предложената промяна.

Предлаганото ограничаване на плащанията в брой е в съответствие и с наложилата се практика в други държави членки на Европейския съюз, като Белгия, Гърция, Испания, Португалия, Франция, Румъния, където прагът за плащанията в брой е в диапазон от 2000 до 3000 евро.

Предлага се и изплащането на трудовите възнаграждения в размери над прага от 5000 лв. да се се включи в режима на закона, тъй като понастоящем законът не се отнася за изплащането на трудови възнаграждения). С предложеното изменение се цели изсветляване на възнагражденията, получавани от лица по трудови договори.