Какви са шансовете на атома да стане еко?

Колкото и да се мръщят някои природозащитници в Европа, Брюксел все пак предложи да се даде прословутия зелен етикет за атомната енергия и природния газ, за да могат инвестициите да се насочат към щадящи климата и околната среда енергийни източници.

Какво е мястото на тези енергии по пътя към един свят без въглеродни емисии? И най-вече - колко чисти са тези енергии?

Газът отделя 30 процента по-малко въглероден диоксид (СО2) от петрола и наполовина по-малко от въглищата. Той замърсява по-малко атмосферния въздух (с по-малко сяра и азотни оксиди), по данни на АФП. Той обаче остава изкопаема енергия, отговорна за около 22 процента от световните въглеродни емисии през 2021 година, според оценка на Международната агенция по енергията (МАЕ). А производството му е съпроводено от значително изтичане на метан, който е опасен газ с парников ефект.

По съвет на експерти, ЕК предлага единствено газовите централи, чиито емисии не надхвърлят 100 грама въглероден еквивалент на киловатчас, да бъдат смятани за щадящи околната среда. Нещо, което сегашните технологии не позволяват. Другите централи трябва да използват технологии за улавяне на емисиите, за да спазят таксономията (списък с дейности, които могат да се възползват от значителни инвестиции в качеството си на щадящи околната среда) на ЕК.

Предимство на атомната енергетика е, че не отделя пряко въглероден диоксид. Дори и като се проучи производственият й цикъл - емисии, свързани с добива на уран или производството на бетон за централите - там се отделя по-малко СО2, отколкото при газа и дори при слънчевата енергия. Има обаче опасност от катастрофални инциденти, а въпросът с дългосрочното складиране на силно радиоактивните ядрени отпадъци още не е решен.

Според МАЕ ако светът иска да остане под прага от 1,5 градуса по Целзий затопляне на планетата спрямо прединдустриалната епоха, трябва още отсега да се спрат всякакви нови газови проекти. В момента тази енергия е в пълен бум при производството на електричество в Азия. А МАЕ призовава тя да бъде използвана по-ефикасно и да бъде заменена в развитите страни.

Финансови институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) вече не финансират проекти, свързани с природен газ.

В Европа ситуацията в отделните страни е много различна, отбелязва Патрик Крики, изследовател в научния институт Се Ен Ер Ес (CNRS) в Париж. Например в Германия, която се отказа от атомната енергия и въглищата, целта за 100 процента възобновяема енергия налага по време на прехода да се използва газ за производство на електричество. Според експертите обаче газовата централа може да се изгради така, че с времето да се превърне в централа на "зелен" водород.

За сметка на това никак не е ясно дали могат да се построят достатъчно бързо атомни централи, както например иска Франция, за да се постигне в срок целта за въглеродна неутралност до 2050 година.

На този етап номер едно във възобновяемите енергии е Дания с 60 процента годишен дял.

В същото време се очертава електрически бум, за да се декарбонизират транспортът, промишлеността, строителният сектор . . . Според Фатих Бирол, директор на МАЕ, енергийната ефективност е най-важна.

А сега, в контекста на напрежението между Русия и Запада, твърде зависим от вноса на руския газ, геополитическите въпроси се съчетават с въпроса за сигурността на доставките.

Германия може да каже "не" на атома

Берлин подкрепя твърдо природния газ, но може да гласува против зеления етикет за атомната енергия.

След Германия, и Люксембург и Австрия също изразиха яростна съпротива срещу включването на атомната енергия в щадящите околната среда енергии на ЕС. Двете страни обявиха, че ще се обърнат към съда, ако Европейската комисия приеме проекта за класифициране на атомната енергия и газа като устойчиви инвестиции и изразиха надежда, че и Берлин ще се присъедини към тях.

Австрийското правителство заяви, че възнамерява в близките седмици да подаде съдебен иск срещу зеления етикет на Брюксел за атома.
"Атомната енергия не е нито зелена, нито устойчива. Не мога да разбера решението на ЕС", посочи канцлерът консерватор Карл Нехамер в Туитър.

Австрия забрани през 1978 година употребата на атомна енергия, което влезе в конституцията на страната през 1999 година.

Австрийската министърка на околната среда Леоноре Гевеслер изтъкна неотдавна в интервю за АФП големите щети за околната среда, които атомът нанася с течение на времето. Според нея атомът е енергия на миналото, прекалено скъпоструваща, за да служи за борба с климатичните промени.
"Включването на атомната енергия ще изпрати погрешен сигнал. Тя не е икономична, нито е енергия на прехода, това ще отнеме прекалено много време", заяви пред АФП люксембургската й колега Карол Дишбург.

Германският държавен секретар Щефан Тидов реагира предпазливо, като отбеляза, че засега според Берлин атомът не е "нито устойчив, нито икономичен" и поради това Германия се обявява против включването му в зелената класация.

Предложението на ЕК ще се смята за окончателно одобрено четири месеца след публикуването му, освен ако не бъде отхвърлено с обикновено мнозинство от Европейския парламент или с квалифицирано мнозинство от страните членки (20 държави - бел. р.).

Този праг засега изглежда недостижим: десетина страни подкрепят включването на атома, сред тях и Франция, която иска да даде нов тласък на атомния отрасъл, както и някои държави от Централна Европа, като Полша и България, които трябва да заменят силно замърсяващите си въглищни централи с газови. Варшава и София изтъкват, че възобновяемите енергийни източници (вятър, слънце) нямат постоянен характер, тъй като зависят от времето, така че не могат сами да отговорят на нуждите от електричество.

Ако няма възражения, предложението на ЕК може да влезе в сила от 1 януари догодина./БТА