Какви са „капаните” при кредитирането

Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация Активни потребители, пред Economynews.bg

Взимането на кредит е една от най-сложните и важни сделки, които потребителите извършват. Това е така, защото самият продукт е много сложен. Масовият потребител не е финансов експерт и много често трудно разбира всички тънкости в условията, които кредитиращите институции предлагат.
Има две много важни условия, за да има наистина осъзнат и справедлив избор от страна на потребителя.
Първото е банковите служителите да обясняват ясно и изчерпателно условията по кредита. Разясняването доста често не се случва по най-добрия за клиента начин. Второто условие е потребителят да има възможност предварително да получи условията по дадения кредит, без да се налага да сключва договор. Той трябва да има свободата да отиде в банката, да поиска информация за параметрите на финансовия продукт, да се запознае с тях внимателно, да се консултира с познати и чак тогава да се върне да сключи договор. В България, обаче, на практика това почти не се случва. Тук обикновено информацията се предоставя, като изключително много се акцентира на положителните страни на продукта. Спестяват се „капаните” и непопулярните страни по договора. В крайна сметка, човек разбира в каква ситуация се е озовал, след известно време, когато лихвеният процент се е изменил или е настъпила друга промяна в първоначалните условия. Ето защо, те трябва да се обясняват максимално ясно, особено в контекста на световната финансова криза.
Видяхме, че голяма част от западните банки са били доста безотговорни, когато са отпускали кредити на лица, които очевидно могат да имат проблеми при обслужването им. Взаимен е интересът кредитиращата институция ясно да предоставя информация на потребителите.
Този проблем до голяма степен се решава от новия закон, който предвижда въвеждане на Единен европейски формуляр. Той задължава банките в опростен вид да оповестят най-важните условия по кредита. Надяваме се, че тази по-голяма прозрачност ще доведе и до по-лесно сравняване на различните оферти.
Законът вече е обнародван в Държавен вестник и ще влезе в сила от месец юни т.г.  Комисията за защита на потербителите има правомощия да контролира спазването му. Комисията за защита на конкуренцията пък следи за подвеждащите реклами на финансиращите институции.
Лошото в случая е, че тези изисквания се отнасят само за потребителските кредити. За съжаление, за ипотечните кредити това изискване все още не важи. Това означава, че най-важната сделка в живота на един човек, а именно покупката и изплащането на жилище, ще остане до голяма степен „непрозрачна”.
На европейско ниво не са заложени подобни изисквания, все още няма директиви. Вероятно банковото лоби в цяла Европа не желае да има по-прозрачни правила в сферата на ипотечното кредитиране.
Ако една банка заблуждава даден потребител, това при всички случаи е и проблем, свързан с конкуренцията. Всяка една коректна банка има интерес нейните конкуренти да не заблуждават потребителя, за да не губи по този начин потенциалните си клиенти.
В българското законодателство все пак се предвижда опростен вариант на такъв формуляр - т.нар. „easy ипотечен кредит”. Той наистина е много опростен. Обхваща само два, три параметъра на финансовия продукт.
Индивидуалното калкулиране на ГПР (годишен процент на разходите) е достатъчно добър и обективен критерии,  който ние съветваме потребителите да използват. Важно е още да се взема предвид дали кредитът ще бъде с плаващ или фиксиран лихвен процент. В много случаи, именно на плаващия лихвен процент се дължат голямата част от неприятните изненади. Дори и на пръв поглед понякога фиксираният процент да изглежда по-висок, в последствие той може да се окаже по-изгоден. Това важи с голяма сила за потребителските кредити, където срокът на изплащане е по-кратък.
Що се отнася до ипотечните кредити наистина е по-рисковано да сключите договор  за 25 или 30 години с фиксирана лихва.
Ралица Русинова