Какво вино пият българите?

Ива Стойкова
Вътрешният винен пазар е перспективен и се наблюдава растеж, по данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното, предоставени специално за EconomyNews.bg. През последните години той се развива много динамично, особено в средните и по-високите ценови сегменти (5-8 лв., около и над 10 лв.). Причина е в появата на нови играчи, растящото предлагане на нови български и вносни вина, както и вече забележимо оформен сегмент от потребители, търсещи различни вкусове и по-високо качество. Като цяло икономическата криза регулира цените им до по-приемливи нива.
У нас се пият вносни вина главно от Чили, Австралия, Аржентина. В доста ограничени обеми се пият вина от Франция и Италия. Цялото количество на вносните вина, които се изпиват в България е под 10%, така че то не влияе съществено върху пазара, отчита Национална лозаро-винарска камара. Те обаче имат известен стимулиращ ефект върху нашите производители, които са длъжни да отговорят със същото качество и цена, коментира за EconomyNews.bg председателят й Пламен Моллов. Съществен момент е, че чуждите вина, които се внасят у нас, са силно субсидирани и това обяснява ниските им цени. Тази конкуренция е полезна, но ако надвиши нормални граници от порядъка на 20%, тогава ще има обратен ефект.
Кой или какво диктува пазара на вино?
От една страна, това са търговските вериги. Продажбите на малките изби са в рамките на не повече от 10%, взети всичките заедно. Толкова е делът и на чуждото вино. У нас има около 240 регистрирани производители на вино, но само около 60-80 са реално действащите. От тях приблизително 25 определят 90% от пазара. 50% от вътрешния пазар на вино в страната се реализира в търговските вериги. За да влезе даден производител в такава верига, трябва да има достатъчно широка палитра от асортимент и разнообразие в ценово отношение - както по-ниски, така и по-високи класове. Това е непостижимо за малките изби, затова те се ориентират към продажби в бутикови и специализирани магазини, посочи Пламен Моллов. От друга страна, цената е определяща. У нас се пие евтино вино и това е основният критерии за избор. Все пак не винаги цената на виното е определяща за неговото качество. Български вина от ценовата категория 10-12 лв. печелят златни медали на престижни международни конкурси. Третият съществен момент е предпочитането на домашно вино, което все още масово е еквивалент на качество. Домашното вино е пречката и да се определи точното количество на консумираното вино. Средната консумация на вино в България е около 30-40 милиона литра годишно. Това прави около 5 литра на човек, без да се отчита домашното производство, по данни на ИАЛВ. Но това е тема, която EconomyNews.bg ще засегне отделно.
Винена култура
Културата в консумацията на вино обхваща няколко аспекта, които в най-общи линии поставят три въпроса: кога, как и колко вино може да се пие. Вкусовите предпочитания са различни и в повечето случаи са свързани с възрастта и социалното положение, са наблюденията на ИАЛВ. Младите хора до 35 години предпочитат по плодови стил. При хората с финансови възможности се забелязва положителна тенденция в културата на консумация. Мъжете предпочитат червени вина, докато жените освен традиционното предпочитание на бели вина, се интересуват и от висококачествени червени вина.
По-образованата и интелигентна част от населението, хора, които са пътували в чужбина, обикновено предпочитат по-класни вина, по оценка на Националната лозаро-винарска камара. За тях е недопустимо да купят бутилка вино под 4-5 лв. Делът им обаче е под 10%. Голямата част от потребителите търсят ценови сегмент под тази цена. Има и такива вина на пазара. Възможно е себестойността на виното да се приближи до петте лева, но въпросът е в това, че такова вино няма как да бъде супер качествено. Поводът също определя избора на вино. При специални случаи се търсят вина над 10 лв.
Винената култура е нещо, което бавно се изгражда. Трябва да се сменят и поколенията, обясни Председателят на Националната лозаро-винарска камара Пламен Моллов. Като цяло има още много работа за повишаване културата на потребление, смятат и експертите в ИАЛВ.