Какво каза Иван Искров на банкерите?

„Преди няколко години България имаше голямото предимство да посрещна глобалната криза с един здрав банков сектор. Това се дължеше на обстоятелството, че в годините на бума преди 2009 г. банките ни съумяха, благодарение на доброто си управление и също така насърчавани от консервативния банков надзор, да натрупат адекватни ликвидни и капиталови буфери. Така те бяха в голяма степен подготвени за настъпващия кризисен период, каза в своя реч Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България по случай Деня на банкера, 6 декември тази година. Вече трета година тези буфери са подложени на силен натиск, но остават съхранени. В неблагоприятната стопанска среда продължава да се влошава качеството на част от активите в банковите баланси (към септември делът на лошите кредити достигна 14.45%), но равнището на провизираност е високо (само до октомври секторът е заделил провизии в размер на 5.8 млрд. лв.). Нещо повече, въпреки растящите разходи за провизии системата успява да генерира печалби и така да осигурява допълнителен капиталов буфер. Колко са банковите сектори в Европа или дори в света днес, които могат да се похвалят с нашите средни нива на капиталова адекватност от близо 18% (в т.ч. над 15% адекватност на капитала от първи ред) и общ коефициент на ликвидност почти 26%? При тези показатели не е изненада, че банките в България останаха едни от малкото в ЕС, които не се наложи да бъдат спасявани с парите на данъкоплатците (за разлика от други страни, които иначе обичат да ни поучават).”
Какви са предизвикателствата пред 2012 година според централния банкер?
„Първо, вероятно ще се наложи да занижим очакванията си за скоростта на възстановяване на икономиката. България ще търпи негативите от очертаващото се забавяне във външната среда и особено в еврозоната (нашия основен експортен пазар). Още от средата на 2011 г. започна да се забелязва влошаване на международната конюнктура, ефектите от което може постепенно да се пренесат върху българската икономика. В последните месеци отново имаме забавяне и дори спад в общия показател за бизнес климата в страната, а други резултати от бизнес наблюденията (например за инвестиционните намерения на промишлените предприятия и за доверието на потребителите) също разкриват нараснал песимизъм. Съотнесено към банките, всичко това би задало нови ограничения пред растежа на кредитите. Докато търсят заздравяване на кредитните портфейли (т.е. на онази част от балансовите активи, която естествено бе засегната най-силно по време на кризата), кредитните институции ще трябва да търсят и алтернативни възможности за генериране на доход.
Второ, сега е популярно да се коментира доколко ще ни засегнат евентуални трансформации в банковия сектор в еврозоната, включително ако има окрупняване или смяна в собствеността или пък промени в стратегиите на определени банкови групи, представени в България. За нас въпросът се свежда до ползите за банковата система на България, включително като шанс за допълнително стабилизиране и засилване на капиталовата база. Независимо дали в чужбина или у нас, всички имат интерес от действия, които ще донесат като резултат още по-висока капитализация на кредитните институции - било то от собствени източници или с външни ресурси, в това число ако трябва за сметка на нови акционери. През 2011 г. успешно приключиха подобни действия в три банки в България. Друг е въпросът, че през 2012 г. не е изключено да продължи нарастването на пазарния дял на местните банки (процес, който наблюдаваме от началото на кризата). Във всеки случай в България може да бъде сигурно едно - че няма причини да бъде променян характерът на консервативния банков надзор. Една от основните задачи на БНБ е да поддържа стабилността на банковата система и да защитава интересите на вложителите. И понеже здравата акционерна структура е ключов фактор за стабилността на банките, банковият сектор у нас ще продължи да бъде отворен за сериозни участници с добра репутация и дългосрочни намерения за работа на местния пазар.
Трето, следва да си даваме сметка за евентуалните институционални последици от кризата в еврозоната и ЕС - големите промени в управлението и правилата, които понастоящем са предмет на интензивни обсъждания. Ситуацията е динамична. Чрез участието ни в множество органи и работни инициативи на ЕС и ЕЦБ Българската народна банка използва всяка възможност активно да изразява българската гледна точка. Макар и най-често невидима за широката публика (поради което не очакваме от никого благодарности!), в това особено напоследък се изразява съществена част от нашите усилия за осигуряване на финансовата стабилност и на по-благоприятни условия за икономическо развитие у нас. Един пример, най-пряко засягащ операциите на банките, е идеята за облагане на финансовите трансакции. Ние споделяме поддържаната и от Министерството на финансите позиция, че това би навредило на европейската и в частност на българската икономика. Въведен само в ЕС (а още повече, ако е само в отделни държави), такъв данък би пренасочил част от финансовите операции към други региони и към чужди пазари. Освен това, в крайна сметка допълнителните разходи, породени от този данък, ще бъдат прехвърлени към крайните потребители и ще ощетят самите тях. Особено за „догонваща“ страна като България един данък върху финансовите трансакции ще затрудни развитието на местния финансов сектор, като същевременно ще има нищожен принос за държавния бюджет. Да не забравяме също, че такова „наказателно” облагане на финансовия сектор трудно може да бъде оправдано у нас, където банките не само че не бяха причинител на кризата, но остават един от стожерите на стабилност.”