Какво ново в Норвегия?

Мейди Савидж, BBC
Заради строгото трудово законодателство в Норвегия повечето офиси в столицата Осло са празни след 16 часа. Все по-голям брой млади предприемачи обаче въвеждат в 24-часова работна култура.
Разработчици на мобилни приложения и уеб дизайнери седят зад лъскави бели бюра в таванско помещение, където непокритите тухли и дървени греди са окичени с малки разноцветни лампички за украса. В същото време дизайнери на бижута, архитекти и дори един фокусник са се скупчили между пейките в работилница с електрически инструменти. Други хора разговарят в колективната кухня, където обменят бизнес идеи на по чаша безплатно кафе. Добре дошли в Mesh, първия специален център за начеващи предприемачи в Осло. Разположен в пететажна сграда, която може да се похвали още с кафене, зала за тенис на маса и дори с втория по големина нощен клуб в норвежката столица, той вдигна летвата високо. "Нашата цел е да направим така, че новаторите да се чувстват като у дома си", казва Андерс Мясет, един от създателите на проекта, чието начало е поставено през февруари 2012 година. "Когато започнат първия си бизнес на 21 години, мислех, че ще имам контакт с други предприемачи и инвеститори, но се оказа, че такъв тип мрежа няма в Норвегия. Затова с моите партньори решихме да създадем такава мрежа."

Вечери и уикенди
Мясет и неговият екип искат достъпът до тяхната нова общност да бъде на поносима цена в град, който редовно бива класиран сред най-скъпите за живеене в света заради силната национална икономика, подхранвана от петролния сектор.
И така, в Осло, където един хляб струва 39 норвежки крони (6,31 долара), в Mesh човек може да наеме бюро и да ползва всички налични възможности само за 1190 норвежки крони (180 долара) месечно.
Центърът е отворен денонощно, така че неговите потребители да могат да се свързват с бизнес партньори в различни часови зони или да развиват новосъздадани компании паралелно с дневната си работа. В момента Mesh е посещаван редовно от над 200 души. Повечето са на по 20 и няколко години, въпреки че най-младият е само на 16, а най-възрастният - на над 60. "Най-голямата полза е, че мога да работя, колкото си искам", казва Кристиан Антон, на 26 години, обущар чирак от Румъния, който се е преместил в Норвегия като студент. Подобно на три четвърти от хората, които ползват работилницата към Mesh, Антон посещава центъра само вечер и през уикендите. "Независимо дали е нощ или ден, човек никога не е сам", допълва той.

"Златни белезници"
В норвежката столица вече се появиха още няколко подобни работни пространства, вдъхновени от модела на Mesh от 567 Oslo, който е съсредоточен върху креативните сектори, до Sratuplab и Grundergarasjen, насочени към предприемачи в областта на новите технологии. Прохождащата култура на нововъзникващите компании, (свързани основно с интернет и високите технологии - бел- ред.) или така наречената стартъп култура в Осло е в пълен контраст с традиционната трудова култура в Норвегия с работно време от 8 до 16 часа.
Норвежците отдават приоритет на семейството и хобитата и националното законодателство активно възпрепятства ненормираните работни смени и неплатения извънреден труд. Хората в страната работят средно по 1426 часа годишно - един от най-ниските показатели в развития свят. Едва 3% от норвежците работят над 50 часа седмично.
Фроде Йенсен, съосновател на друга мрежова общност, Start-up Norway, казва: "Средните възнаграждения са добри и повечето хора могат да си позволят онова, което искат - било то хижа в планината или хубава кола - и те могат да постигнат всичко това, като работят от 8 до 16 часа."
"За разлика от други страни, където било то защото хората трябва да започват бизнес, за да печелят повече, или защото няма достатъчно предлагане на работа, предприемачите в Норвегия се нуждаят от истински стимул, за да направят нещо различно", обяснява той.
Въпреки целия шум около новите мрежи в Осло обаче, хората в някои квартали се опасяват, че евентуален бум на изгряващите компании може да започне да причинява такива здравни и социални проблеми, каквито Норвегия старателно се опитва да избегне, съсредоточавайки се върху баланса между работата и личния живот.
"Полагането на труд извън стандартното работно време може да има последици, включително сърдечно-съдови болести и проблеми с храносмилането, както и да се отрази на психическото ви здраве", предупреждава Асбьорн Гримсму, изследовател от независимо финансирания Work Research Institute в Норвегия.
"Вие сте предприемач и хапвате наденицата си на две на три. Има опасност да осъзнаете последиците от това едва след няколко години, когато е възможно вече да не сте здрав и да се чувствате самотен, защото не сте имал времето за социален живот." Гримсму отхвърля предположенията, че Норвегия може да има нужда да поеме по пътя към установяването на 24-часов работен ден, в момент, когато се опитва да открие нови възможности извън традиционните си промишлени сектори. "Не мисля, че ние в Норвегия сме разглезени. Според мен другите страни трябва да се доближат до нашето работно време", настоява той.

Върхът на айсберга
Да се върнем обаче в Mesh, където предприемачите са убедени, че те са част от една необратима промяна в начина, по който Норвегия прави бизнес. Завършилата съвсем неотдавна висше образование Мете Шелдеруп току-що се е присъединила към Douchebags - компанията на съпруга й за спортни сакове, която е била създадена миналата година и вече продава своите стоки в 300 магазина в 20 държави. "Чувствам, че Mesh е върхът на айсберга. Ще станем свидетели как много повече неща вече ще се развиват много по-бързо на стартъп сцената. Ние сме благоразумна нация, но сега става
нормално човек да се занимава повече с мрежи и да разказва на хората за своите луди идеи, без да бъде съден", заявява Мете. Държавният служител и предприемач на непълен работен ден Андреас Дицел ръководи компания, която организира бягания с препятствия във викингски стил в цялата страна. Върнал се неотдавна от работа в САЩ, той е много по-предпазлив за целия този шум около така наречените стартъп компании в Осло и мисли, че норвежката столица я чака дълъг път, за да догони подобни иновационни центрове като Бостън. "Според мен предприемачите тук все още са носители на прекалено много контракултура, по начина, по който дават приоритет на работата", твърди Дицел. "Докато на други места те могат да получат по-малко внимание, защото хората работят много, независимо с какво се занимават."

Дицел е скептично настроен за това дали сегашните любимци на новата стартъп сцена ще са способни да разпространят своята страст и трудова етика, когато започнат да се прехвърлят в свои собствени офиси и да наемат повече персонал. "След като се сдобиете с 50 или 100 служители, мисля, че ще ви стане трудно", прогнозира той. Въпреки предизвикателствата Дицел остава съсредоточен върху растежа на своя собствен бизнес. "Моето норвежко семейство може да види, че аз наистина изпитвам удоволствие от това, което правя, но когато бях на лятна почивка с тях и на практика работех всеки ден, те определено ме мислеха за малко луд!", разказва той.
/Превод БТА