Какво означава cleantech в България?

Мария Йолова
Проектът Cleantech България е пилотен за страната ни. Идеята стартира този месец и е мястото за реални контакти, които ежедневно ще могат да бъдат поддържани във виртуалния свят на чистите технологии Cleantech.bg. „Web 2.0”-базираната платформа позволява на фирмите да се свързват помежду си, да намират специалисти и потенциални клиенти от различни области, да развиват нови проекти. Иновативната платформа ще свързва специалисти в областта на зелените технологии и бизнес предприемачи. Така според основателя на платформата Марияна Хамънова ще се изгради cleantech общество и у нас. За EconomyNews.bg тя каза, че българският бизнес все още не е готов да стане част от зелената вълна, заляла големите световни индустрии. Но инициативи като Cleantech могат само да помогнат в тази насока. „През 2012 ние ще започнем да разработваме зелени проекти, като ще се фокусираме върху един или два сектора, най-вече в енергийната ефективност на сгради. Хората трябва да разберат, че енергийната ефективност не е нещо далече от тях. Ако ти загасваш електрическата лампа или спираш чешмата, докато си миеш зъбите - това също е нещо. Ние искаме да сведем процедурите и бюрокрацията до минимум и да покажем на потенциални бенефициенти по Оперативни програми, а и предприемачи, че cleantech не е научна-фантастика, а нещо реално и достъпно, което ще направи живота ни по-добър. Сега хората си мислят – това е за другите, мен не ме касае. ” Според Марияна Хамънова у нас има ниска усвояемост на евросредствата за саниране , именно защото хората не знаят как да се възползват от тях и не вярват, че ще получат тези пари. Процедурите по кандидатстване трябва да са много по-улеснени, твърди тя. А не да има изискване да наемеш консултантска фирма за изготвяне на документи.
Българският бизнес мисли кризисно, а не зелено
Според Марияна Хамънова българският бизнес мисли кризисно, а не зелено, но за момента в това няма нищо странно, на фона на несигурната икономическа среда, обхванала целия свят. Лошото в случая е, че сега логото „зелена инициатива” у нас се използва само, за да стане фирмата по-известна. У нас има много повече green washing фирми, отколкото истински зелени компании. Зеления ПР се ползва с комерсиална цел, твърди Хамънова. „Смятам, че бизнесът у нас не е готов за едно такова развитие, но нещата ще станат така или иначе. Не може да тъпчем и цапаме всичко и в един момент да очакване природата да отговаря адекватно.” Тук обаче и правителството трябва да изиграе правилно ролята си. Вместо да усложнява живота на бизнеса , то трябва да е трамплин към чистите технологии. Частният сектор сега не мисли за зелени иновации, но когато обясниш на един предприемач, че с определено оборудване той ще намали част от текущите си разходи, тогава той най-вероятно ще се възползва от нови технологии. Тук става дума и за малки, и средни предприятия. Cleantech България ще подпомага тях.
Трябва да целунеш много жаби, за да откриеш принца
Експертът Адам де Сола Пол е убеден, че няма един източник на финансиране, който ще реши всички проблеми. Българите не трябва да разчитат единствено на оперативните програми. Всеки трябва да търси нови начини да развиваш това, което си започнал. Адам Пол е партньор и директор инвестиции за EIP (Environmental Investment Partners). От 1998 г. EIP са основали над 20 Cleantech компании в Централна Европа, 18 от които все още съществуват. Сега той е в България, където търси зелени проекти, в които да вложи пари. Адам Пол разказа за успехите и провалите в неговия бизнес. „Една от най-добрите ни инвестициите беше в размер на 25 000 евро в една компания, а приходите бяха в размер на 1 милион евро. Това беше доста добра инвестиция. Фирмата правеше канали за поставяне на водопреносни тръби. Тя започна като съвсем малка компания, ние я спонсорирахме, за да купи още съоръжения. Това се случи в Полша , точно преди страната да влезе в ЕС, 2004 година. Фирмата се възползва и от структурните фондове на ЕС и се разви значително. Имали сме разбира се и много неуспешни инвестиции, когато сме губили цялата вложена сума. Но често си припомняме поговорката – „Трябва да целунеш много жаби, за да откриеш принца. ”