Какво очакват френските компании от бъдещия президент?

Икономиката, както изглежда, не въодушевява особено кандидатите за президентските избори във Франция. Засега темата заема твърде малко място в техните програми въпреки значението на този въпрос за мнозина представители на сектора.

Следващият президент (или президентка) на Франция ще завари държавните финанси в трудно положение, се казва в анализ на "Кръга на икономистите" (Le Cercle des еconomistes) за специализираното издание "Бурсорама" (Boursorama).

През 2022 година структурният бюджетен дефицит на Франция продължава да е 5 на сто от БВП, а държавният дълг - 115 процента от БВП. Има огромна нужда от държавни средства за здравеопазването, за енергийния преход, за образованието, за реиндустриализацията.

Какви са големите залози за компаниите по отношение на избраната от следващия президент икономическа и социална политика?

Според анализаторите от "Кръга на икономистите" тези залози са в пет области: управление на държавните финанси и данъчна политика; политики за подобряване на покупателната способност и борбата с неравенствата; политика за промишлеността и иновациите; климатична политика; образование и професионална квалификация.

Следващият президент (или президентка) ще трябва да намали бюджетния дефицит след възстановяването на европейските бюджетни правила и при по-малко изкупуване на облигации от Европейската централна банка (ЕЦБ). Най-вероятно ще трябва да се намерят нови данъчни постъпления, а рискът за компаниите е възможно увеличение на данъците върху капиталовите постъпления. Ще бъде трудно обаче да се облагат с по-големи данъци домакинствата, които и без това страдат от покачването на цените на енергията заради енергийния преход. Така че има опасност да се преобърне низходящата тенденция на облагане на печалби, дивиденти или имущество, наблюдавана във Франция, както и в други страни от ОИСР.

Второто безпокойство за компаниите може да възникне от политиките в подкрепа на покупателната способност и намаляване на неравенствата. Съществува силен обществен натиск за увеличаване на ниските заплати и намаляване на неравенствата. Само че какъв метод ще бъде избран?

Натиск върху компаниите, плащащи ниски заплати, да ги увеличат? Силно повишаване на минималната заплата, както реши новата управляваща коалиция в Германия с риск да бъде ограничен неквалифицираният труд, или прехвърляне на допълнителните разходи върху продажните цени? Компаниите с право могат да изразят опасения, че това ще свие маржовете на печалбата им.

Третата тема е политиката за промишлеността и иновациите. Ще съумее ли държавата да поеме рискове и да съфинансира, заедно с компаниите, иновации, които да заменят изцяло доминиращи досега продукти или научни проекти, чийто изход първоначално изглежда неясен?

Четвъртият въпрос е за климатичните политики - голям залог за предприятията. Те вече добре са разбрали, че няма да могат да се финансират или да наемат работна ръка, ако нямат стратегии за зелен преход. Компаниите обаче са обезпокоени от бързината, налагана от финансовия сектор и държавните политики. Необходимите инвестиции са огромни, новите технологии още не са се доказали, а увеличените разходи трудно могат да бъдат прехвърлени върху продажните цени. Така че най-вероятно ще бъде необходимо да се понижи рентабилността на капитала.

Петата, много важна тема, е за образованието и професионалната квалификация. Днес компаниите са изправени пред големи трудности с намирането на работна ръка поради липса на квалифицирани служители, най-вече в техническите професии, науката и инженерството. Те са изправени и пред нежеланието на работниците да извършват тежък труд при по-особен работен режим. Така че предприятията си задават въпроса дали през идните пет години ще бъдат положени нови усилия за сближаване на образователната система и професионалната квалификация и за увеличаване броя на младежите с научни дипломи, изтъкват анализаторите от "Кръга на икономистите".

Според Ан-Софи Алсиф, преподавател по международна икономика в Сорбоната, и Жан-Ерве Лорензи, председател на форума "Икономически срещи" в Екс-ан-Прованс, икономиката впечатляващо липсва от предизборната кампания във Франция.
Пред радио "Франс енфо" (France info) двамата експерти изтъкват, че който и да е бъдещият президент (президентка), приоритетните въпроси трябва да бъдат младежта, заетостта, покупателната способност, данъчната политика.

Икономиката изглежда в центъра на предизборната кампания на кандидата Еманюел Макрон, президентът на Франция, който представи план за инвестиции от няколко милиарда евро в сектори на бъдещето, за да изгради бъдещата Франция на 2030 година, отбелязва в. "Дофине либере".

Мини атомни реактори, самолети с ниски въглеродни емисии - изборът на Макрон за Франция 2030 е безусловен, икономически, но и много политически.
Целта е да се възвърне енергийният суверенитет на страната, но и да могат да изплуват утрешните шампиони, които да конкурират Китай и САЩ в стратегически области (водород, изкуствен интелект, атомна енергия, космос, самолети с ниски въглеродни емисии). Тези теми ще залегнат в центъра на политическия проект на Макрон за следващия му мандат, разкрива високопоставен член на неговата партия "Република, напред!".

Пред в. "Фигаро" анализаторът Максим дьо Блази изразява съжаление, че темата за еврото отсъства от политическите дебати. Според него с въвеждането на единната европейска валута най-богатите страни и региони са станали още по-богати, а най-бедните - още по-бедни.
Преди това "конкурентните" девалвации на националните валути позволяваха на френски или италиански компании да компенсират разликите в производителността с германските предприятия чрез конкурентни цени, но с еврото това вече не е възможно, посочва Дьо Блази.
Носителят на Нобелова награда Робърт Мъндел, известен като "бащата на еврото", изготвил един от първите планове за единна европейска валута, предсказва, че с общата валута разликите ще се задълбочат, предизвиквайки миграция на работници от зони в икономически спад към зони в растеж: изключително видимо в Италия, например.

Нещо повече, вместо да се сложи край на валутните кризи, възникват много по-тежки бюджетни кризи, поставящи държавите в ситуация на банкрут и бунтове. Пример за това е гръцката криза през 2010 година. Според Максим дьо Блази тази криза никога нямаше да настъпи, ако Гърция си беше запазила драхмата, която можеше да девалвира и така да възстанови бюджетното и търговското равновесие. Същото се отнася и за испанската криза през 2020 година, която нямаше да се прояви без прекомерния приток на ликвидности, свързани с еврозоната.

Еврото не стана и световна валута. То има пазарен дял точно толкова, колкото на валутите, които то замени. Освен това всички централни банки имат валутни резерви в долари - с дял от 62 процента за долара срещу 20 на сто за еврото. Още повече, че 50 процента от световната търговия продължава да се осъществява в долари, особено при петрола и суровините, посочва експертът във в. "Фигаро"

Максим дьо Блази заключава, че обещанията за растеж, конвергенция, стабилност на цените и международен статут не са се осъществили с въвеждането на еврото, а някои от тях са дори откровен провал. Но според допитване сред французите повечето заявяват, че не искат връщане назад, а никой от кандидат-президентите не призовава за излизане от еврозоната. Еврото изглежда е табу за президентската кампания, изтъква анализаторът. /БТА