Какво предприе МРРБ за къмпинг „Корал“?

Във връзка със засиления обществен и медиен интерес към къмпинг „Корал“ пресцентърът на МРРБ предоставя хронология на фактите. Целта е да се прекратят продължаващите повече от две седмици опити за спекулации относно съдбата на къмпинга и ролята на МРРБ по случая. МРРБ счита за некоректни опитите за трупане на политически дивиденти от селективно вадене на показ на факти от казуса „Корал“ и тяхната интерпретация за обслужване на партийни интереси.

Както е видно от изнесената по-долу информация, проблемът въобще не е във внесената или не такса от 20 лв. за разглеждане на казуса от компетентните органи, каквито твърдения целенасочено се разпространяват в публичното пространство. Считаме, че те са опит за отклоняване на вниманието от съществените проблеми, довели до казуса „Корал“.
Надяваме се, че с представянето на хронологията, ще спрат всякакви опити за „пришиване“ на вина относно действията на служителите на МРРБ и на второстепенните му разпоредители. Напротив - именно заради предприетите от тях действия в рамките на действащото законодателство е осуетено мащабно презастрояване на терените.
Ето и самата хронология на административните процедури и съдебните дела:
Община Царево има териториален устройствен план от 1989 г.
През 2004, 2005 и 2006 г. община Царево одобрява 3 подробни устройствени плана (ПУП) за имоти, намиращи се на територията на общината и попадащи в местността, в която е разположен плаж „Корал“ (морски плаж „Лозенец - Кумкашла”).
През 2010 г. след публикация в електронния сайт на „Медиапул“ относно незаконосъобразност на издадени от община Царево ПУП-ве и след извършена проверка на място, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) подава през юли 2010 г. 3 броя жалби срещу заповедите на кмета на община Царево за одобрение на ПУП-ве в Административен съд – гр. Бургас. Основание за обжалването на актовете е несъобщаването им на държавата в лицето на МРРБ, както и други констатирани нарушения.
През октомври 2010 г. Административен съд – гр. Бургас оставя без движение 3-те жалби с мотив, че те не са подписани лично от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а от процесуален представител. Следва да се отбележи, че по делата са били представени изрични генерални пълномощни в полза на юрисконсултите – процесуални представители на МРРБ.
Процесуалните действия на юрисконсултите са потвърдени през ноември 2010 г. лично от тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството, като жалбите са подписани от него и са представени по делата.
Впоследствие, през август 2011 г., в противоречие с действащите към онзи момент разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ), съдът прекратява делата по две от жалбите, тъй като е изискал МРРБ да представи доказателства за заплащането на таксата за обнародване на съобщението за жалбите в Държавен вестник (ДВ). Към 2010 г. ЗУТ е предвиждал, че на обнародване в ДВ подлежат само съобщенията за оспорване на актове, ако самите актове подлежат на обнародване в ДВ. В случая с казуса „Корал“ заповедите за ПУП-ве не са били обнародвани в ДВ, от което следва, че жалбите срещу тях също не следва да бъдат обнародвани в ДВ и съответно не се дължи таксата от 20 лв. за обнародването им. Два пъти – през месец юли и август 2011 г. МРРБ е депозирало категоричното си писмено становище и възражение срещу обнародването в ДВ на жалбите пред Административен съд – Бургас.
Съдебните определения за прекратяване на първите две дела са обжалвани от МРРБ пред Върховния административен съд през септември 2011 г. В закрити заседания от октомври и декември 2011 г, ВАС е постановил определения, с които е отхвърлил жалбите и оставил в сила определенията на Административен съд – гр. Бургас, като съдът е възприел мотивите, на първоинстанционния съд, посочени по- горе.
По 3-тата жалба е внесена такса от 20 лв. от трета страна за обнародването на жалбата в ДВ. Административен съд – гр. Бургас приема, че през 2005 г. община Царево е изпратила писмо до областния управител на област Бургас, с което заповедта за одобрение на ПУП му е съобщена в качеството му на представител на държавата и той не я е обжалвал. Оттук и заключението на съда, че МРРБ няма основание да обжалва заповедта, тъй като тя е била съобщена на областния управител през 2005 г. Въпреки това, през септември 2012 г. МРРБ отново обжалва пред ВАС съдебния акт на Административен съд – Бургас за прекратяване на делото, но ВАС също отхвърля жалбата и го оставя в сила с определение от ноември 2012 г.
По информация от областна администрация – гр. Бургас, другите два ПУП-а също са им били съобщени чрез писма от общината, откъдето може да бъде направен извод, че съдът би се произнесъл по аналогичен начин, в случай, на заплащане на таксата за обнародване на жалбата.
Докато се водят съдебните дела, през 2010 г. тогавашното ръководство на община Царево одобрява инвестиционните проекти по въпросните ПУП-ве. Съгласно разпоредбите на ЗУТ, разрешения за строеж за тези инвестиционни проекти могат да бъдат издадени в 1-годишен срок от одобрението на инвестиционните намерения – в противен случай валидността на одобрените проекти изтича и те трябва да бъдат актуализирани. Към декември 2012 г. същите не са актуализирани по надлежния ред от общината.
На 17 януари 2013г. Регионален отдел “Национален строителен контрол” - гр. Бургас изцяло отменени три Разрешения за строеж за трафопостове и ваканционно селище в два имота, граничещи с плажната ивица.
Отменените Разрешения за строеж са незаконосъобразни, тъй като одобрените проекти са загубили правно действие, не са актуализирани, не е осигурено присъединяването на строежите към общите мрежи на техническата инфраструктура (ВиК, ел. захранване, пътна връзка и др.), а за Ваканционното селище не са проведени изискващите се процедури по екологичното законодателство (оценка на съответствието, ОВОС и др.). / МРРБ
Снимка: Уикипедия