Какво се знае за "Региони в растеж"?

Ива Стойкова

Българските региони изостават от регионите в ЕС, някои от тях фатално - като се започне от инфраструктурата и се стигне до опазването на културното наследство, което е част от туристическия продукт. Именно това е смисълът от приложението на Оперативна програма „Регионално развитие”, която през следващия програмен период ще се нарича „Региони в растеж”. Не знаем дали промяната в името носи посланието, че след наваксването в развитието следва просперитет и растеж. Факт е, че през 2007-2013 г. приоритет беше инфраструктурата, а през следващите седем години ще бъде градското развитие и енергийната ефективност.
Гордостта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството досега:

Слабости: Голямото предизвикателство през 2013 г. е достигането на 100% договорени средства по Оперативната програма и разплащането на 1 млрд. лв.

Опасения и съвети на бизнеса* в рамките на настоящия програмен период:

1. Няма да бъдат усвоени всички средства по ОПРР.
2. Средствата по ОПРР да бъдат насочени основно към създаването на базисна инфраструктура и едва след като се гарантира функционирането й, да се премине към финансирането на допълващи и надграждащи проекти.
3. Улесняване и опросвяване на процедурите за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по проект „Подкрепа за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради".
4. За програмния продукт 2007 - 2013 г. общият размер на плащанията е малко над 1 млрд. по преценка на Управляващия орган на ОПРР близо 50% (500 млн. лева) от тези плащания са рискови и може да не се стигне до реализация.
5. Забавяне стартирането на обществени поръчки, поради липсата на достатъчно кандидати, или оспорване на процедурите. 280 проекта са обжалвани, като най – голям е броят в Агенция „Пътна инфраструктура”, Министерство на здравеопазването и др. Закъсненията са от 3 до 9 месеца.
6. Забавят се проектите за интегриран градски транспорт в 5-те големи града – Варна, Плевен, Пловдив, Русе и Стара Загора.

Като успешна инициатива, която може да бъде продължена и през следващия програмен период, се оценява подкрепата за социални жилища за маргинализирани групи, с пилотни бенефициенти Бургас, Видин, Девня и Дупница.

Експертите от Асоциацията на индустриалния капитал в България, в качеството им на представители в Комитетите за наблюдение на оперативните програми, предупреждават:

По приоритетна ос 1. „Градско развитие“, подточка 1.1. „Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради“:
• Да се заложи 50% от стойността на проекта да е грант, финансиран от програмата.
Аргументи: По ниско от 50% безвъзмездно финансиране прави мерките непривлекателни, оттам и неефективни. Риск от липса на кандидати и неусвояване на средствата;
• Задължително по проекта да се финансира и конструктивно обновяване, ако след обследване такова е необходимо.
Аргументи: Гарантиране, че мерките по енергийна ефективност се прилагат върху годни и с гарантирани експлоатационни характеристики сгради;
• При изготвяне на проектите за „Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради“, най – голяма тежест и приоритет да се дава на термоизолацията и хидроизолацията на ограждащите конструкции.
Аргументи: Енергийна ефективност на първо място се постига, когато се минимизират топлинните загуби от ограждащите конструкции, след това се мисли за енергоносители и консуматори. Изолирането на ограждащите конструкции предполага гарантиране на тяхната надеждност в дългосрочен период, надхвърлящ живота на енергоносителите и консуматорите.

Едно е сигурно, предстои още много работа в българските региони. Най-големите предизвикателства пред управляващите, които и да са те, е да не се допусне забавяне на темпото, приемственост и ефективно договаряне и усвояване на средствата от ЕС сега и през следващите седем години.