Какво се оказа за бюлетините от Костинброд?

Приключи огледът на бюлетините, открити в печатницата в Костинброд, предаде репортер на Агенция “Фокус”. На брифинг на тримата наблюдаващи прокурори от Софийската градска прокуратура - Роман Василев, Ваня Стефанова и Стоил Тойчев стана ясно, че са намерени 480 000 бюлетини в печатницата в Костинброд. Бюлетините са били предназначени за всички МИР в страната, плюс - чужбина. За някои избирателни райони са намерени повече отпечатани бюлетини. Например - Благоевград и Кърджали. На бюлетините няма никакви знаци и отбелязвания за определена партия. 170 000 от бюлетините са били нарязани. Повече информация ще има след приключване на всички назначени експертизи.

До две седмици ще бъдат готови експертизите и ще знаем със сигурност колко от намерените в печатницата в Костинброд бюлетини са годни и колко не и поради какви причини. Това каза пред журналисти Ваня Стефанова, наблюдаващ прокурор по случая с бюлетините в Костинброд. Прокурор Стефанова обясни, че според договора на Министерски съвет и печатницата, са били поръчани за печат 8 343 000 бюлетини.
„По договор има определена бройка на бюлетините, които трябва да бъдат представени за всеки избирателен район”, обясни тя.
На въпрос - дали е могло тези бюлетини да влязат в употреба, прокурор Роман Василев посочи: „Има подадени три сигнала, два от които са обединени в един, и един за автомобилите. След като това беше оповестено по медиите, прокуратурата нямаше какво друго да направи и нямаше как да се работи в тази насока”.
Наблюдаващите прокурори не пожелаха да се ангажират с повече становища по разследването. Ваня Стефанова обясни, че се събират всички доказателства и факти, за да се установи каква е истината.
„Назначена е компютърно-техническа експертиза на машината, за да се установи колко бюлетини са били изпечатани. Тя още не е готова”, обясни Стефанова.
Нарязаните бюлетини са близо 170 хиляди, експертизата ще покаже дали останалата част са годни или не и по каква причина.
„Чисто технологичният процес включва нарязване и сгъване. Ненарязаните бюлетини след една кратка обработка биха могли да придобият вида на останлите нарязани”, посочи Стефанова.
Прокурор Стоил Тойчев обясни, че това е така наречената класическа макалатура – това, което дава машината преди да се настрои машината – лош печат. „Ако един бюлетин е добре отпечатан, той не е макалатура, ако е скъсан след това. Една обикновена макалатура е до 2%, а съвременните машини е 0,5%”.