Какво се променя в ЗДДС?

Промените в Закона за данък върху добавената стойност влезе в сила от 01.01.2015 г. „АПИС-ВРЕМЕ” прави експертен анализ на промените в чл. 118 от ЗДДС.

Тези промени се отнасят до задължението за регистриране и отчитане на зареждането с течни горива на превозни средства и техника за собствени нужди на данъчно задълженото лице.
По силата на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС в редакцията й до края на 2014 г., данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, беше длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Случаите, в които тази разпоредба не се прилагаше, бяха посочени в ал. 9 от чл. 118.
Със ЗДБРБ за 2015 г. са променени ал. 8 и 9 от чл. 118. В първата от тези две разпоредби бяха заличени думите „за целите на независимата си икономическа дейност“. Останало е обаче изискването лицето, извършващо зареждането на горивото, да е данъчно задължено, т.е. да осъществява независима икономическа дейност.
От промяната излиза, че когато данъчно задължено лице извършва зареждане на превозни средства, машини или друга своя техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и когато то не е предназначено за стопанските му нужди, а е за нестопански цели. От тази гледна точка, промяната разширява обхвата на посочената разпоредба.
Същевременно ал. 9 от чл. 118 е изцяло променена. В новия си вид тя указва, че правилото на ал. 8 не се прилага от лице – получател по доставка на течни горива, което е бюджетна организация по смисъла на Закона за публичните финанси или общинско предприятие и не извършва продажби на течни горива.
По този начин в закона вече не съществуват разпоредби, според които зареждането на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива не е задължително да се регистрира и отчита по реда на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от получателите на доставката на течните горива, когато:
• доставчикът на горивата е краен разпространител и получателят е лице търговец, което не извършва продажби на течни горива;
• доставчикът по доставката не е краен разпространител (по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на ЗДДС), но са изпълнени едновременно следните условия:
- плащанията по доставките на течни горива се извършват само по банков път или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
- получателят (който не е бюджетна организация или общинско
предприятие) не извършва продажби на течни горива;
- той подава в НАП данни за полученото количество течни горива при условията и по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
С оглед на казаното, от началото на 2015 г. значително е стеснен кръгът от лица, които имат правото да не спазват изискванията на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС.
Не на последно място, вследствие отмяната на т. 6 от чл. 118, ал. 11, данъчно задължено лице, което не извършва продажби на течни горива и е получател на доставка на такива горива, ползвани от него за зареждане на превозни средства и друга техника за собствени нужди, а доставчикът на горивата е краен разпространител, вече ще е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на получените количества течни горива, както и за промяната в тях (освен ако случаят не попада в хипотезата на чл. 118, ал. 11, т. 4). Тези данни се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис (чл. 118, ал. 10 от ЗДДС).

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА НА „АПИС-ВРЕМЕ”:

От 1 януари 2015 г. са в сила редица важни изменения и допълнения в ЗДДС, приети с два закона. Това са Законът за изменение и допълнение на ЗДДС (обнародван в в бр. 105 на „Държавен вестник” от 19.12.2014 г.) и Законът за държавния бюджет на Република България за 2015 г. (бр. 107 на „ДВ” от 24.12.2014 г.), § 15 от ПРЗ.
Тези изменения и допълнения в ЗДДС са свързани с:
• Въвеждане на новия режим на облагане с ДДС на услугите, извършвани по електронен път, услугите за радио- и телевизионно излъчване и далекосъобщителните услуги, оказвани в полза на данъчно незадължени лица, установени в държава членка, различна от тази по мястото на установяване на доставчика (т.нар. „съкратено обслужване на едно гише“ по режим в Съюза);
• Налагащи се промени по втория режим за съкратено обслужване – „режим извън Съюза“, който съществуваше и до края на 2014 г. (в глава 18 от ЗДДС);
• Изменения и допълнения, отнасящи се до прилагането на специалния ред за начисляване на данък при внос на стоки, съдържащ се в чл. 164 – 167 от закона;
• Промените в чл. 118 от ЗДДС, отнасящи се до задължението за регистриране и отчитане на зареждането с течни горива на превозни средства и техника за собствени нужди на данъчно задълженото лице.

По-рано Министерството на финансите публикува анализ на приетите промени в чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност (обн. ДВ, бр.107 от 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г., изготвен с цел да се оцени влиянието и ефектите, които оказват промените върху бюджетните приходи, развитието на пазара на течни горива и конкуренцията, административната тежест и разходите за икономическите оператори.

Анализът разглежда и основните мотиви за промяната на законовите разпоредби. Приетите промени в чл. 118 от ЗДДС са част от цялостна стратегия за осъществяване на превантивен и последващ ефективен контрол от приходните агенции върху целия процес, свързан с движението и доставките на течни горива от производител и вносител до краен потребител. Тук може да разгледате презентация на тема: "Защо трябва промяна?". През 2012 година от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници" са изготвени анализи и оценка на риска от укриването на акцизи, ДДС, корпоративен данък и данъци върху доходите на физическите лица при доставките и продажбите на течни горива на територията на страната.

Данните от анализите показват наличието на значителен риск по отношение на доставките на течни горива, като най-рискови са оценени доставките на дизелово гориво.

При общо средногодишно потребление на дизелово гориво от 3 391 500 хил. литра за анализирания тригодишен период, декларираните средногодишни доставки за същия период са в размер на 2 163 160 хил. литра.

Видно от анализа, средногодишно не се декларират 1 228 340 хил. литра дизелово гориво, което като относителен дял представлява 36,2%.

Анализът показва, че с най-голям относителен дял от недекларираните доставки, т.е. най-рискови са доставките с получатели от икономическите сектори - „Селско стопанство" - 48,1% и „Транспорт" - 34,5%. Тези два икономически сектора са и най-големите потребители на дизелово гориво в страната.

В резултат на изготвените анализи е разработена стратегия за предотвратяване укриването на данъци при доставките на течни горива.

В началото на 2013 г. са приети промени в чл. 118 от ЗДДС, с които е въведен контрол върху процеса свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител и е създадена законова възможност за обмен на данни между информационните система на двете приходни агенции.

С промените са обхванати доставките и продажбите на течни горива, като е регламентирано изключение, съгласно което лицата, извършващи зареждане на превозни средства, машини, съоръжения и друга техника за собствени нужди, да се отчитат по облекчен ред (да не се използват нивомерни системи и електронни системи с фискална памет) при изпълнението на следните условия: плащанията да са извършени по банков път; да не се извършват продажби на течни горива; лицата, извършващи зареждането, да подават данни за полученото количество течни горива в Националната агенция за приходите.

нализът на данните за 2013 г. в резултат на автоматичния обмен на информация между информационната система БАЦИС на Агенция „Митници" и информационната система за контрол на горивата (ИСКГ) на Националната агенция за приходите показва, че въпреки приетите законодателни промени се наблюдава намаление само с 6-7% в дела на продажбите на течни горива без платен акциз и ДДС и за около 30% от потребените горива не са внесени дължимите данъци.

 Всички аргументи на МФ можете да прочетете тук.