Какво се случи с даренията през 2010?

Георги Ангелов, politiki.bg

През 2010 г. общият размер на даренията, ползващи данъчни облекчения при облагането на доходите, е около 50 милиона лева. Това е сериозно увеличение спрямо предходната 2009 година, когато даренията са били около 40 милиона лева. Тук обаче трябва да обърнем внимание, че е възможно обемът на даренията да е по-голям, тъй като НАП разполага с данни само за дарения, които ползват данъчни облекчения. Организации, които получават дарения рядко и спорадично едва ли се регистрират, за да ползват преференции. В същото време е възможно и не всички дарители да декларират даренията и да ползват данъчни преференция за тях. Дарения от физически лица към други физически лица също не попадат в обхвата. Това е така, защото, от една страна, те не се нуждаят от особено насърчаване, а от друга – защото, когато са ползвали данъчни преференции в предишни години, масово са се употребявали като начин за избягване на данъчните задължения. Дарения от лица и фирми, които нямат доход или печалба през съответната година, също няма да бъдат отчетени в НАП. Не на последно място, малките дарения (чрез СМС например) не се декларират за данъчни облекчения, тъй като индивидуалният им размер за всяко лице е твърде малък и не може да оправдае допълнителни разходи за бюрократични процедури. Същевременно, от 2010 година могат да ползват данъчни облекчения и за дарения към организации от други европейски страни, което, ако се използва, намалява нетният размер на даренията, останали в страната. Въпреки тези забележки, все пак можем да приемем, че размерът на даренията по данните на НАП е груб измерител на тенденциите и размера на даренията. Но това не означава, че сме готови да потвърдим извода, че има тенденция на нарастване на дарителството. Затова трябва да погледнем в детайлите.

Дарения от корпоративни дарители

В структурно отношение огромната част от даренията са от корпоративни дарители – над 90%. Затова ще се съсредоточим върху тях. През 2010 година се отчита увеличение на даренията от корпоративни дарители от 39.3 на 47.5 милиона лева. Това е значително нарастване в рамките само на една година, което обаче е изцяло концентрирано в няколко от възможните получатели на дарения. С почти 10 милиона лева се увеличават даренията към бюджетни организации – от 9.7 милиона през 2009 на 19.5 милиона лева през 2010 година. С почти 1 милион лева се увеличават и даренията към здравни и лечебни заведения и те достигат 6.3 милиона лева през 2010. Сериозно увеличения като процент има и при даренията за културни институти и УНИЦЕФ. От 21 законовоопределени получатели на дарения, само при 6 има увеличение, при останалите има намаление на даренията.
Това концентрирано увеличение на даренията почти изцяло към държавни организации може да има няколко обяснения. На първо място, тежестта на кризата и неоптималното управление на публичните бюджети създава натиск за търсене на допълнително финансиране и даренията са един възможен източник. На второ място, възможно е някои бюджетни организации (училища и т.н.) да са по-активни в работата по привличане на финансиране от местната общност. На трето място, даренията са начин за преливане на ресурс от държавни/общински компании в държавния бюджет без да се чака разпределянето на дивиденти (дивидентите се разпределят след края на бюджетната година). На четвърто място, чрез дарения от подчинените им държавни предприятия, отделни министерства и ведомства могат да получат средства, заобикаляйки бюджетната процедура и волята на Парламента. При дарения в натура може да се заобикаля и процедурата за обществени поръчки. Възможно е някои от тези увеличение да са добър знак – например, ако читалища, театри, музеи или университети чрез повече инициативност или активност успяват да привлекат местната общност да ги подпомага, особено в тежки времена. Това трябва да се насърчава. Обаче някои от тези развития са определено лош знак за посоката, в която се развива публичният сектор. Дарения за структури като МВР и други подобни пораждат опасения за конфликт на интереси (например, ще бъде ли безпристрастна полицията и други органи на властта към всички лица, ако някои от тях са дарители, а други не?) и експлицитен или имплицитен натиск (например, може ли едно лице да откаже молба за дарение за властови орган без да пострада от този отказ?). Търсенето на дарения от органи с големи правомощия ги поставя пред сложен избор и определено накърнява възможностите им да изпълняват законовите си функции по безпристрастен и обективен начин. В допълнение, това е нелоялна конкуренция за неправителствения сектор, който не разполага с подобни "инструменти" за убеждаване на дарителите.

Тревожна е и практиката да се използват държавни компании да даряват на министерствата, които са техни принципали. Чрез подобна практика се заобикалят бюджетните ограничения и се "източва" централният бюджет, който по принцип получава дивидентите от държавните компании и данъците от тях. Не е невъзможно тези практики да доведат и до проблеми в самите компании в дългосрочен план, тъй като те биват подчинени на квазибюджетни цели, което не е целта на търговските компании. А използването на дарения в натура от държавни компании – като даренията на автомобили за МВР – е директно заобикаляне на закона за обществените поръчки, чиято цел е да намалява възможностите за злоупотреба и корупция.
Освен бюджетните организации, в обществения сектор значими средства получават и здравните и лечебни заведения; детски ясли, градини, училища и университети; институции и домове за деца; културни институти; социални институции; БЧК; Фонд за лечения на деца; Фонд Енергийна ефективност. Повечето от тях не се справят добре с набирането на средства и отбелязват сравнително малки обеми, при това - намаляващи. Например Фондът за лечения на деца е получил едва 26 хиляди лева дарения, БЧК само 93 хиляди, Фондът за енергийна ефективност само 1000 лева, социалните институции - само 400 хиляди лева и т.н. По-значими суми получават само здравните и образователни заведения и домовете за деца. Необходим е обаче допълнителен анализ откъде идват даренията и дали част от тях не са средства от свързани фирми, доставчици по обществени поръчки и други подобни.
Ако се абстрахираме от бюджетните организации, прави впечатления, че се запазват сравнително стабилни даренията към неправителствени организации (спадът през 2010 година е съвсем малък). Въпреки тежките времена за икономиката и бизнеса, стабилността на даренията към НПО вероятно е показател за активността на сектора и за дългосрочните взаимоотношения с дарителите. Все пак, размерът на даренията – около 11 милиона лева годишно – не е много висок, а от НАП няма и данни за конкретните проекти и организации.
Не на последно място, едва 8684 фирми са дарили средства през 2010 година, а от тях едва малко под 1500 са дарили средства на неправителствения сектор. Въпреки че има значително увеличение за една година, все пак става въпрос за твърде малка част от бизнеса. Но, погледнато от позитивната страна, остава голям потенциал за увеличение на дарителството в бъдеще чрез обхващане на повече дарители и увеличаване на обема на техните дарения. Това е още по-вярно за физическите лица, обемът на даренията от които е едва 2.7 милиона лева (от които около 1 милион за НПО). Физическите лица не са активни в даряването (едва 2500 човека даряват през 2010), като почти изцяло избягват даряването за държавни фондове и кампании (фонд трансплантации, асистирана репродукция, енергийна ефективност, културни институти, БЧК, лечение на деца и т.н.). Разбира се, тези данни включват само по-сериозните дарения, а не малки и СМС-и – т.е. те са представителни за средните и по-големите дарители, които очевидно нямат афинитет към държавни проекти и организации.
Трябва да обърнем внимание и на факта, че държавните фондове се ползват със значително по-високи данъчни преференции – например, даренията за НПО са до 5% от дохода, даренията за култура са до 15%, докато даренията в полза на Център "Фонд за лечение на деца", Център "Фонд за асистирана репродукция" и/или Център "Фонд за трансплантация" могат да са до 50% от годишния доход. Въпреки по-високите проценти данъчни преференции за дарения за култура или за държавни фондове, това не води до повече дарения за тях. В някакъв смисъл, това е очаквано. Данъчните преференции не са някакъв магически бутон, с който да се стимулират огромни потоци от дарения в една или друга посока. Най-вероятно магически бутон въобще не съществува, а са нужни комплексни и дългосрочни усилия за създаване на дарителска култура.