Какво следва след битката за Палмира?

Проф. Владимир Чуков, от foreigninsider.com

Превземането на града музей, наречен още и пустинната перла, Палмира се превърна в безпрецедентен политически казус, надхвърлящ значително обема на проведената 20-дневна операция срещу терористите от ИДИЛ. Възможно е да има капка истина в тезата на опозиционните среди, че всъщност предаденият на ИДИЛ град символ през май 2015 г. беше върнат на реалните му собственици през март 2016 г.

Преди по-малко от година контингент от приблизително 10 000 сирийски войници се оттегли набързо срещу нападението на отряд от 400 терористи на ИДИЛ. Сега картината в числено изражение не се различава много, но с обратното движение на армиите. Финалната атака срещу шепата бойци на терористичната организация е реализирана в центъра от сирийската армия, на левия фланг – от бойци на “Хизбула”, а вдясно от т.нар. отряд от руски наемници “Вагнер”, наречен на името на своя създател.

Последният е известен още и като “славянския корпус”

Седмица преди превземането на града ИДИЛ разпространи снимки на убити руски военнослужещи, за които the foreign insider вече писа. Очевидно е, че те са от вече споменатия отряд “Вагнер”. Съпротивата на ИДИЛ след превземането на Палмира е далеч по-скромна, да не кажем символична в сравнение със сходната ситуация преди месец с превземането на иракския град Рамади.

Превземането на Палмира е част от сложната политическа игра, която определя съдбата на сегашния президент на Сирия Башар Асад. Неслучайно правителствените медии дадоха безпрецедентен резонанс.

От центъра на града пред камерите дори се показа полковник Сухейл Хасан, когото правителствените медии се опитват да превърнат в символ на сирийските военни успехи. Всъщност акцията срещу терористите в Палмира беше реализирана с решителната подкрепа на руските ВВС. Тя беше даденият пример на сирийската армия и най-вече на президента Асад какво се случва, когато помага Русия.

Москва даде и противоположния пример

В Южна Сирия руските самолети вече не летят и там ИДИЛ възстанови своите позиции. Москва се опитва да упражни натиск върху Дамаск с цел той да следва позицията на Русия на преговорите в Женева. На този етап правителствената делегация показва поведение, което е в разрез с руско-американските договорености.

След като се видя невъзможността на двете сирийски страни да постигнат реални резултати, то Вашингтон и Москва направиха анонс, че ще вземат нещата в свои ръце. Пътната карта е ясна. През юни се създава ново правителство, а през август – нова конституция. Този момент Москва и Вашингтон желаят да се възприема като края на войната в Сирия.

Новата конституция означава и стартирането на “политическия преход” в страната, което се интерпретира и като край на властта на Башар Асад. Опозицията и САЩ искат тогава президентът въобще да слезе от политическата сцена, но представите на Русия са просто той да остане без реална власт до провеждането на следващите президентски избори. Асад дори започна да се пазари, заявявайки, че бъдещият президент на Сирия трябва да се избира от парламента, а не директно, каквато е сегашната практика.

Очевидно Дамаск усети натиска на Русия. Той реши да контраатакува дипломатически с обходен маньовър, като ръководителят на неговата делегация в Женева Башар Зооби заяви, че Дамаск е готов да сътрудничи с Вашингтон срещу тероризма. Действията наподобяват играта на пинг-понг, но не между двама, а между трима играчи.

На този етап големият въпрос е не дали, а кога ще слезе Асад от сцената

Не е ясно дали обещанието на Обама пред своите съюзници от Персийския залив, че Асад няма да го има до края на неговия мандат в Белия дом, ще се изпълни. В същото време Москва също не изглежда впечатлена от маневрите на управляващите в Дамаск.

Медиите съобщават за изтеглянето на три нови бойни хеликоптера от Сирия, оставяйки на настоящия момент само 18 изтребителя бомбардировачи и няколко десетки хеликоптера, силно редуцирайки своите ВВС в Сирия.

Подобни действия не се вписват с изявленията на Асад на кръгла маса преди една седмица, че в Сирия няма политическо решение, а само военна победа.
Големият въпрос от тук нататък е как ще се развият преговорите в Женева и дали август ще е краят на войната в Сирия. Вторият въпрос, още по-съществен, е кой ще победи ИДИЛ в оставащите му територии. След Палмира се отварят пустинните земи до иракската граница, като първостепенно значение играе Дейрезор, а не толкова Ракка. Тогава ще се види дали продължава да функционира руско-американската договорка за разделянето на Сирия на две зони с граница река Ефрат.
Ако въпросният “договор Ефрат” съществува не е ясно кой ще превзема Дейрезор и респективно Рака. Двата града са на брега на река Ефрат. Очевидно е, че там трябва да се срещнат сирийската армия, подпомогната от руски въздушен чадър, и прокюрдските “Части за народна защита” под въздушния чадър на международната коалиция, лидирана от САЩ.

заглавието е на EconpmyNews.bg