Какво става с турската лира?

Стюарт Уилямс, АФП

Три, четири, пет, шест… какво следва? Турските граждани през последното половин десетилетие броиха рязкото поевтиняване на турската лира на екраните пред обменните бюра със смесица от смущение, тревога и иронично изумление.

Валутата през по-голямата част от 2014 година се задържа малко над курса от две лири за долар, но премина психологическата граница от три лири за пръв път след неуспешния опит за преврат през 2016 година и след това стигна курс от четири лири за долар в началото на тази година.

Но обезценяването достигна безпрецедентни нива през последните седмици, след като отношенията на Турция със САЩ се обтегнаха още повече и пазарите започнаха да поставят под съмнение доверието в турските управляващи, което доведе до курс на лирата от 5 към едно.

При новите продажби в петък, на фона на обтегнатите турско-американски отношения, курсът достигна над шест лири за долар, като в един момент националната турска валута загуби една четвърт от стойността си само за ден.

Според икономистите докато правителството може би е изкушено да запази текущата ситуация с надеждата за подобряване на външната и икономическа среда, то поевтиняването на лирата крие значителни рискове за икономиката и в частност за банковата система. Настоящият стремеж на президента Реджеп Таийп Ердоган към растеж, заедно с неортодоксалните му изказвания за валутната политика – включително, че по-ниските лихви могат да намалят инфлацията, го поставиха в директен сблъсък с пазарите.

Централната банка, която по традиция е независима, но никога не противоречи на Ердоган, явно е изоставила традиционната валутна политика и използва повишаването на лихвите като инструмент за подкрепа на валутата и начин за намаляване на инфлацията.

Силният натиск на Ердоган върху централната банка и фактът, че „по-високите лихвени проценти не са здравословни за икономическата стратегия на Турция за растеж”, означават, че централната банка е оставила лихвите на изчакване, твърди Нора Нойтебуум – икономист от „Ей Би Ен Амро”. „Целта а Ердоган е да подобри икономическата позиция на домакинствата”, заяви тя, допълвайки, че правителството иска „музиката да продължи да свири” въпреки че външните и вътрешните дисбаланси се задълбочават.

След победата си на изборите на 24 юни Ердоган назначи своя зет Берат Албайрак начело на новото и разраснало се финансово министерство. Всичко това стана на фона на новата президентска система в страната, която премахна институцията на министър-председателя, чийто последен представител Бинали Йълдъръм понякога, но не често, призоваваше за предпазливост по отношение на икономическата политика.

Новата политическа система увеличи контрола на Ердоган върху централната банка, която на 24 юли озадачи пазарите като остави непроменени лихвите въпреки инфлацията, която през юли достигна 15,85 процента. „Пазарите загубиха доверие в триумвирата на президента Ердоган, неговият зет като финансов министър и способността на турската централна банка да действа така както трябва”, заяви Чарлз Робъртсън, главен икономист в „Ренесанс капитал”.

Според консултантската компания „Кепитъл икъномикс” спадът в курса на лирата оказва допълнителен натиск върху банковия сектор в Турция заради големия мащаб на отпуснатите кредити, като в момента една трета от банковите заеми в чужда валута са деноминирани. „Ако някои от тези слабости кристализират те могат да потопят икономиката в широкомащабна криза”, заяви икономистът Ясемин Енгин.

Американската инвестиционна банка „Голдман Сакс” стресна инвеститорите с прогнозата си, че допълнително поевтиняване на лирата до 7,1 за долар „може допълнително да намали” излишният капитал на турските банки.

Докато лирата се обезценява – като към момента няма напредък в отношенията със САЩ, след като безизходното положение се задълбочи след ареста на американския пастор Андрю Брънсън – правителството остана оптимистично настроено с няколко коментара за възстановяващите се пазари.

Проблемът не намери място на първите страници на водещите турски вестници, където критичните турски икономисти рядко получават гласност, което направи социалните медии основен форум за дебат.

„Проправителствените медии отклоняват вниманието като излъчват филми и сериали”, оплаква се Мустафа пред обменно бюро в близост до „Капалъ чарши” в Истанбул.

Цената на лирата не е първа грижа за основните поддръжници на Ердоган, мнозина от които нямат планове да отидат на почивка в чужбина и с готовност приемат правителствената риторика, че икономическите проблеми са причинени от външни сили, целящи да отслабят Турция. „Имам пълно доверие в това правителство, сигурен съм, че то ще намери начин да ни измъкне и да обърне тази тенденция”, заяви поддръжника на Ердоган Сабахатин.

МВФ или ново повишение на лихвите?

Ако тревогите за лирата се превърнат в пълномащабна икономическа криза, правителството все още има скрити козове на свое разположение. То може да наложи капиталов контрол на валутните преводи и дори да призове МВФ за финансова помощ, въпреки че икономистите смятат последното за изключително крайна мярка, която е малко вероятно да се случи, с оглед на факта, че едно от постиженията, с които Ердоган се гордее особено много, е изплащането на дълга на Турция към МВФ през 2013 година. Но той може и да преглътне гордостта си и да позволи на централната банка да повиши спешно лихвите, както направи на 23 май – месец преди изборите, когато бе обявено повишаване на лихвените проценти с 300 пункта.

„Ердоган е прагматик”, коментира икономистът Нора Нойтебуум. „И ако ситуацията продължава да се влошава, лирата да поевтинява и високата инфлация да има твърде голямо влияние върху икономическата ситуация – а това изглежда се случва точно в този момент – той ще се предаде.” Превод: БГНЕС