EUR 1.9558
USD 1.8068
CHF 2.0847
GBP 2.3463
CNY 2.5360
you tube
mobile version

Какво съдържат териториалните планове, предизвикали блокадите?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Какво съдържат териториалните планове, предизвикали блокадите?

mail09:35 | 03.10.2023прегледи 520 коментарикоментари 0


Правителството оповести териториалните планове за справедлив преход на областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, заради които миньори и енергетици протестират вече четвърти ден с блокади на основни пътни артерии, като Прохода на републиката и магистралите "Тракия" и "Струма". Срещу изпълнението на плановете държавата трябва да получи 4 милиарда лева.

Плановете са публикувани на страницата на Министерство на енергетиката по региони три дни след приемането и изпращането им от правителството в Брюксел. Протестиращите отказаха да отидат на срещата, насрочена от изпълнителната власт. От пресслужбата на МС уточняват, че териториалните планове са били публикувани на сайта на енергийното ведомство още в петък, а за обществено обсъждане - още на 2 август т.г. Едно от възраженията на протестиращите енергетици е именно твърдението, че плановете не са били подложени на обществено обсъждане.

Новите ВЕИ мощности ще се увеличат с 3.5GW, в резултат на което ВЕИ мощностите ще достигнат общо 5.2 GW и системите за съхранение (батерии) могат да достигнат 1 GW. До 2030 г. наличните базови мощности в България, използващи лигнитни въглища, се очаква да възлизат на 1.6GW. ВЕИ мощностите ще бъдат доразвити като инсталираните мощности ще достигнат 7.5 GW, включително офшорна вятърна енергия и системи за съхранение на енергия с капацитет от 1.6 GW.

До 2035 г. ще бъде поддържан капацитет от 1 GW мощности, използващи лигнитни въглища, за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс при различни климатични и геополитически сценарии. Междувременно се очаква капацитетът на ВЕИ да надхвърли 10 GW към посочената година с включени офшорни вятърни електроцентрали с капацитет от 1.5 GW, както и системи за съхранение. 

От териториалните планове става ясно, че след 2035 г. не се очаква въглищните мощности да имат значима роля в енергийния микс на България след 2035 г. С нарастващата роля на производството на електрическа енергия от нискоемисионни източници, в прехода се очаква 80% намаление на емисиите на CO2 в енергийния сектор до 2030 г., в сравнение с 1990 г., и над 90% намаление на емисиите на CO2 в енергийния сектор от 2035 г. нататък.

Въгледобивните дейности, производството на енергия от въглища (включително електрическа енергия, топлинна енергия и пара), доставката на специализирано минно оборудване и спомагателните дейности в минното дело се считат за затихващи сектори. В доклада пише още, че те трябва да се трансформират в Производство на чиста енергия от възобновяеми енергийни източници и подпомагане на разработването на зелен водород; Производство, дистрибуция, поддръжка и рециклиране на устройства за съхранение на енергия; Доставчици на специализирани инсталации за производство на електроенергия, машини, оборудване, софтуер и части.

Посочва се и кои ще бъдат най-засегнатите общини от прехода към неутрална икономика - Стара Загора, Раднево и Гълъбово, като засегнати са още три области - Ямбол, Сливен и Хасково, тъй като енергийният комплекс "Марица Изток" (който включва четирите ТЕЦ-а- "Ей И Ес Марица Изток I" , ТЕЦ "Марица Изток 2" ЕАД, "Контур Глобал Марица Изток 3" АД , ТЕЦ "Брикел" ЕАД и "Мини Марица-изток" ЕАД) събира пътуващи от други административни области ‒ Ямбол, Сливен и Хасково.

За област Кюстендил най-засегнати са общините Бобов дол, Дупница и Кюстендил, а наред с община Перник другата засегната община в областта по отношение на схемата за търговия с емисии (СТЕ) е Радомир.

Карта: Министерство на енергетиката

 

Териториалният план за Перник тук>>

Посочва се още, че заетите в тази индустрия работници ще бъдат обучавани и преквалифицирани в областта на чистата енергия и енергийната ефективност, вкл. свързано с фотоволтаични панели, електрическо оборудване и части за фотоволтаични панели, кабели, инвертори, метални рамки за фотоволтаични системи, хидролизатори за водород, допълнително оборудване за водороден газ, геотермално оборудване - тръби, вентили, автоматика и др., оборудване.

Териториалният план за Кюстендил тук>>

За Стара Загора са посочени две конкретни години - 2030 г. (намаляване на емисиите от въглищни ТЕЦ) и 2038 г. (най-късната планирана дата за приключване на поетапното извеждане от експлоатация). През 2030 планът за този регион предвижда да бъдат разкрити 12 хил. алтернативни работни места, а до 2038, когато се планира окончателното извеждане от експлоатация на въглищните централи - още 15 хил. работни места. Това ще рече, че тези 17 хил. души ще са останалите без работа след намаляването на мощностите и затварянето на въглищните централи. 

Намаляването на производството на електроенергия от въглища се очаква да бъде съпроводено със заместване с нови мощности. Стара Загора вече е регистрирана като водеща инициатива за "Водороден хъб на ЕС" и като водородна долина. Икономиката, базирана на водород, се разглежда като стратегически приоритет за преобразуването на регион Стара Загора.

Изредени са и фирмите, които са подали инвестиционни намерения до 15 септември т.г., които трябва да разкрият и нови работни места.  запазване или създаване на нови работни места. Сумата общо възлиза на 1,7 млрд. лева с разкриване на 4358 работни места.

Сред фирмите са НЕК, "Мини Марица Изток", "Контур Глобал", "Металик" АД, SMART ENERGY GROUP, Nedshroeff (Част от Koninklijke Nedschroef Holding B.V, бел.ред. - запазен е правописът от таблицата), Monbat, European Energy A/S, Кроношпан България ЕООД, Rezolv Energy и Galabovo Solar.

Отбелязано е обаче, че тези фирми по никакъв начин не са ангажиращи за възможността или размера на финансиране от Фонда за справедлив преход. Присъствието на фирмите в индикативния списък не осигурява финансиране и не води до каквото и да било предимство. Всички проекти, финансирани със средства от Фонда за справедлив преход, ще бъдат избирани в резултат на открити, прозрачни и конкурентни процедури отворени за всички големи предприятия, е записано в плановете.

Междувременно Васил Велев от АИКБ заяви по БНР, че по настояване на бизнеса, ще бъде проведена среща с премиера още утре, за да бъде преработен и допълнен този списък от фирми, които да се включат в справедливия преход.

"Важно е да има диалог, в резултат на който да се стигне до добри решения. Ние също потърсихме среща в МС, тъй като наши членове изразиха несъгласие и притеснение относно този индикативен списък на компаниите, които биха били финансирани от Плана за справедлив преход. Такава среща ще има с премиера и министъра на енергетиката още утре следобед. Ние настояваме този процес за представяне на предложения от предприятията да бъде рестартиран, подновен и съответно списъкът допълнен и обогатен, така че да имаме много по-богат избор, честна, състезателна процедура, в която да не се предопределя кой би участвал на база на разписани условия и индикативни списъци. Ако това е една от ползите от този протест, очевидно си е струвало затрудненията", заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал.

"Правото на хората да протестират, спазвайки законите, е неотменима част от демокрацията и очевидно трябва понякога да се съобразим с тези затруднения, които временно съществуват. Важно е да има диалог", каза още представителят на бизнеса.

 
 
 
 
 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg