Какво ще се случи на БФБ в сряда ?

Хубен Ненчев
В сряда, 21 декември от 9.15 часа в БФБ е официалният старт на борсовата търговия на 33% от капитала на ЕВН България Електроразпределение и ЕВН България Електроснабдяване. Според коментара на БФБ това ще бъде едно от най-атрактивните листвания на българския капиталов пазар в последните години. Събитието безспорно е добър знак за бъдещо на борсата. Остава само държавата наистина да съживи БФБ, като пусне през 2012 г. на честни аукциони своите златни кокошки. Защото без БФБ и без играчите на нея, капитализмът в България си остава само един неуспешен опит.
Какво показа изминалата 2011 година за състоянието на българския капиталов пазар? Има ли някакъв шанс да спре упадъкът или сме още далеч от дъното? Само в началото на декември т.г. на 5.12.2011 г. например индексът SOFIX затвори с понижение от 1.34% до 306.7 пункта. Но това е нищо в сравнение с спада на индекса на дружествата със специална инвестиционна цел – BGREIT, който загуби 1.99%. BG40 отстъпи с 0,4%, а BGTR30 с 1,7 на сто. С една дума – черен понеделник, както повечето предишни дни и седмици. Минимални, близки до нивата за кросове сделки, бяха и обемите на регулирания пазар – едва 300 хил. лв., с дял на акциите от 81%(243 хил. лв.), на облигации – 10%(30 хил. лв.) и на компенсаторките - 25 хил. лв.
Тоталната липса на ликвидност
е породена от почти пълното бягство на дребните и средни частни инвеститори и крайният консерватизъм на институционалните играчи. Днес, водени от здравия разум, хората предпочитат кеш в банка, а не рискови инвестиции в корпоративна хартия или в дълг, за който не знаеш утре какъв рейтинг ще има. Натежават и неяснотите около бъдещето на самите емитери през 2012 г. Например Стара планина холд официално предвижда динамика между ръст от 7% и спад от 10% в продажбите, което едва ли е стимул за играчите. Това разминаване от 17% в прогнозите на холдинга се дължи на «все по-реалните рискове от рецесия и намаляване на вътрешно търсене в еврозоната», въпреки отчетения от Стара планина холд 38% ръст на годишна база на продажбите за десетте месеца на 2011 г. и печалбата на щерките му от 19,6 млн. лв. за десетмесечието.
За кого КФН либерализира пазара?
Когато всичко се руши – и се очаква допълнително затягане на регулацията на европейските капиталови пазари след последните решения на 26-те в Брюксел, мнозина се питат в час ли е КФН, която реши да освободи от строги регулации инвестициите на пенсионните фондове през фондовата борса. Занапред техните управляващи дружества ще могат да инвестират парите на осигурените по втория и третия стълб като «хеджират чрез опции на нерегулирани пазари или чрез покупка на варанти на регулирани пазари и първични публични предлагания(IPO)“. Тази новина, съобщена лично от Валентина Динкова, директор в КФН, би предизвикала фурор през 2007 г, а днес всява повече страх за работното място из дилингите отколкото разкрива нови хоризонти. Занапред пенсионните фондове ще инвестират и в ДЦК, издавани или гарантирани от международни финансови институции, както и в дялове на алтернативни инвестиционни фондове. Падат и ограниченията за дял на отделни финансови инструменти в общите активи на пенсионните дружества. Става дума за ДЦК без инвестиционен рейтинг(лимит до 20%); за нетъргувани общински облигации(до 5%), за корпоративни облигации(до 50%) и за акции на АДСИЦ - до 10%. Това криворазбрано либерализиране не може да не изнервя пазара, защото отваря широко врати пред junk-хартия, което ще изтласка окончателно от БФБ както консервативните играчи и участниците със балансиран сентимент, оставяйки авантюристите, а цената на добрите позиции ще скочи неимоверно заради ниския им риск.
Впрочем тези сигнали за растящо недоверие са на лице.
С пълен провал завърши (25.11.2011) опитът за увеличението на капитала на Доверие обединен холдинг като не се намери купувач дори за едно-единствено право, въпреки че на аукциона се предлагаха 99,996% от тях (14 млн.права). Причината е в тоталната ценова ножица между старите и новите акции - 1,611 лв. срещу 3,50 лв. при общ спад на хартията на холдинга от 50% в цената им за година. Ако направим крачка от частното към общото ще видим, че само за ноември 2011 г. оборотът на БФБ-София е спаднал с почти 60%, като броят на сключените сделки е намалял с 28% на годишна база. И ако има някакъв оборот на БФБ, той се дължи единствено на играчи от мащаба на ПФБК, Евро-финанс и ЦКБ. Затова пишещите братя определят БФБ като «един колабирал пазар». Освен това борсата стана и силно податлива към ценови манипулации при нищожни обеми. Сериозни компании губят 28% от капитализацията си с една-единствена сделка за 65 лв., а със друга «сделка» за 342 лв. холдинг поевтинява с 9%. Така БФБ се превърна в институционален параван, зад който – в ролята му на регистратор, се въртят «бодри кросове», както през първата половина на 90-те години от ХХ век на тогавашните ПБФБ и СФБ. И все пак тук има лек - достатъчно е да се въведе правило че четирите индекс на БФБ се влияят единствено от сделки за деня с минимален обем 10 000 или 100 000 лв. и нагоре. А по-малки операции просто да не се взимат предвид. Но докато акционерите на БФБ или хората от КФН не сторят това компании с активи за стотици милиони лв ще постигат на мига «квартална капитализация» от 5-10 млн лв., а парите ще текат покрай борсата като невидим поток.
Затова недоверието към българската корпоративна хартия расте и зад граница. След еднодневен интерес към акциите на Софарма на Варшавската фондова борса, търговия с тях нямаше никаква, а цената им и във Варшава, и в София почти не се различаваше – първоначално 8 злоти(3,47 лв.) за брой, а след това 7,50 злоти(3,25 лв.) за книга срещу 3.23 лв на БФБ-София. С тези нива изобщо не може да се разчита и на трансграничен арбитраж особено след заплащане на дължимите такси и данъци. Затова е напълно разбираемо защо SOFIX загуби 10% само през ноември и над 25% за последните четири месеца. И едва ли «прекалената предпазливост» на инвеститорите е причина за това.
COBOS също не се котира
Продължава и бягството на дребните и средни еднолични инвеститори и от платформите, осигуряващи бизнес на пода на БФБ. По данни на investor.bg, броят на индивидите, ползващи тази платформа, е намалял за ноември с 3,5%, докато конкуренти й са добавили скромните 45 играча за месеца. Обяснението е банално - по-ниски такси и комисионни при алтернативата, а не някакви особени технологични или пазарни предимства, но остава и съмнението че хората просто не вярват в хартията, която се предлага за пазар.
Остава да видим дали листването на акции на ЕВН ще е началото на дългоочакван обрат на капиталовия ни пазар.