Калин Христов: Предстоят строги банкови регулации

Нови много по-консервативни регулативни механизми за банките в ЕС предстои да се въведат. Едва сега там се залагат правила, които у нас действат още след кризата от 1997 г. Това коментира във връзка с дълговата криза е Европа и ситуацията у нас подуправителят на БНБ Калин Христов. Фундаментален и глобален проблем на финансите е, че от 80-те години на миналия век непрекъснато е налице консолидация на банковите институции, върна се назад в историята Христов. Затова докато при малки банки не е такъв проблем, ако фалират, то за банки, заемащи по 20% от БВП на страните, това вече е проблем и не може да се допусне, посочи подуправителят на БНБ. Затова сега в Европа се дискутират нови механизми за оздравяване на проблемни банки и как това оздравяване може да се финансира, каза Христов. Когато акционерите на една голяма проблемна банка не могат да се справят с възстановяването и рекапитализирането й, то това автоматично става проблем на фиска на дадена държава, затова се предлага правителствата да получават средства за оздравяване на банките си. Особено много на това държи Германия, коментира Христов. Предстои ЕК да излезе с нова директива, разписваща ясни механизми, по които да се извършва и самото оздравяване на банките, концепцията вече е измислена, обяви банкерът. Много от нещата, които европейските институции едва сега ще заложат в общата рамка за банкова стабилизация, у нас вече действат от години, подчерта Калин Христов. Ние сме тръгнали през 1996 г. от дълбока криза и сме заложили в нашата банкова регулация всички възможно най-консервативни методи, докато европейските страни едва сега залагат тези правила, посочи той. Ето защо според Христов по отношение на финансовите операции ние не сме изоставаща страна, а сме страна - отличник, много по-напред в регулациите от всички останали. Основната слабост на европейската банкова система - да работи с прекалено малко капитал, ние не сме го допускали, посочи Калин Христов. Не сме пренесли механично европейската регулация и никога не сме смятали, че с изместване на лихвата може да се подпомогне икономиката, коментира още той. Българската банкова система се характеризира с висока капиталова адекватност, висока ликвидност, заделяне на голям брой провизии за необслужвани кредити. Имаме класическо финансиране от депозантите и банките не са зависими от пазарно финансиране. Изискваните от БНБ минимални задължителни резерви са 10% върху вътрешните депозити, 5% върху чуждестранни пасиви, което е високо ниво според европейските регламенти. Високата ликвидност увеличава цената на ресурса и на кредита, но пък прави банковата система стабилна, обясни Калин Христов. Важна особеност на банковата ни система е, че работещите у нас банки са субсидиари - това ще рече, че дори и да са собственост на чужди банки, те са регистрирани в София и работят по правилата на БНБ. Нашата банкова система е така регулирана, че не позволява бързото преместване на активи, без това да бъде санкционирано от регулатора, коментира Христов притесненията, че чужди банки ще изнесат капитал от страната. Въпреки трудния период, през който преминава еврозоната, европейската администрация ще произведе успешна приказка и еврото няма да се разпадне, прогнозира финансистът Емил Хърсев по повод финансовите проблеми в Европа. Най-лесният механизъм за справяне с дълга на европейските правителства е да се печатат пари, каза Хърсев. През своята история Германия е решавала така проблеми в икономиката си и е стигала до хиперинфлация - например в годините преди Втората Световна война, припомни финансистът. Чрез инфлация се лишават от средства всички нетни спестители, взима се поравно от всички, за да се решат проблемите. Така ще излезе обаче, че всички европейци ще платят дълговете на гърците, посочи Хърсев. Възниква въпросът защо германецът да плати за гърка без да има нищо в замяна; така се облага и цялата европейска общност и се унищожават не само миналите спестявания, но и бъдещия растеж на страни, които с нищо не са го заслужили, продължи тезата си Хърсев. Ето защо според него Европа ще заложи нови много по-строги механизми за интервениране и оздравяване на проблемните банки и за изчистване на публичния дълг. Във всички учебници е записано, че държавните ценни книжа са безрискови инвестиции, а сега в Европа именно те се превърнаха в токсични активи и това е големият проблем на банките, коментира Хърсев. Главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов отбеляза, че ЕК е определила 29 банки, които са прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират и правителствата на държавите ще ги подпомагат. Сред тези банки е и УниКредит, която има голяма част от италианския държавен дълг. През последните години политиците се изкушиха да увеличат публичното потребление, централните банки бяха услужливи към тях и така бяха натрупани дългове в публичния и в частния сектор, коментира картината в Европа икономистът. Банките започнаха да предлагат по-лесен достъп до пари, това допринесе за кредитния бум, за образуването на балони от активи, които след това се спукаха по болезнен начин. Ето защо сега са необходими според Павлов две основни неща - промяна в модела на растеж на икономиките, за да се избегнат големите глобални дисбаланси, както и спешно редуциране на финансовата задлъжнялост. САЩ и Великобритания продължават да разчитат на монетарни механизми, за да запазят икономиките си, подходът на Германия и Франция е от другата страна - те смятат, че трябва да се пристъпи към фискална консолидация веднага, посочи Павлов. Основното противопоставяне в света сега е по линията кредитори - длъжници, историята показва, че трудно се постига разбирателство, коментира икономистът.