Капаните на газопровода „Южен поток”

Илиян Василев
Проектът „Южен поток” навлезе в своя ендшпил, криейки доста “капани”, в които може да пропадне всяко управление. Правителството има нужда от обществена подкрепа и разбиране, като комуникира ясно нужната основна информация и послания, за да избегне историята на „цеховия“ проект АЕЦ „Белене“ – който така и остана чужд и неразбран като логика и като развитие. Откритият диалог по темата в България и в Русия е задължителен, защото на карта са поставени интересите на българските и руските данъкоплатци и потребители. Много често във фунията на политически свръхамбиции за миг изгарят милиарди богатство и стабилност, трупани дълги години. Вече живяхме в икономическа и финансова преизподня два пъти за последните двадесет години – в началото и средата на 90-те години. Оттогава трупаме новото си самочувствие и стабилност ден по ден, лев по лев.
В енергийният шлем бяха преднамерено обвързани интереси и зависимости по енергийни проект в ядрената сфера и преноса. Всеки опит за “развръзването” на политическия възел се натъкваше на съпротивата на многостепенна и многостранна мрежа от политически, икономически и финансови зависимости, които управляват нашите демокрации и подхранват корупционните механизми на властта. Разликата днес, в края на 2012 година е във фактора ЕС, който системно и последователно налага на Русия вътрешните си стандарти в енергийните отношения с всяка отделна страна. Президентът Путин вече допусна да има корупция в Газпром, а е известно, че нейните метастази са транснационални. Разследване имаше наскоро в Росатом, свързано между другото и с известната доставка на старото оборудване от АЕЦ „Белене“ за Калининската АЕЦ. Много от схемите имат “българска” следа, при това на високо равнище.
Сегашното българско правителство има нелеката задача да гради върху пясъчни основи. Доста време му отне да разбере, че без разчистване на базисните пороци и дефицити в енергетиката еволюционните надграждания са невъзможни. Много от капаните бяха плод на руско-български политически инженеринг, но не малка част са функция от липса на професионални умения в реализацията на мега обекти на инфраструктура в условията глобална свързаност и пазарна икономика. Още преди време настоявах, че има несъвместимост между политическото решение на тройната коалиция за равноправно или
мажоритарно дялово участие в големи проекти и способностите ни да го финансираме. Точно същата грешка направихме по проекта АЕЦ „Белене“ – там искахме да имаме 51%, но да не даваме повече от досегашния милион евро при дялова компонента от минимум 4 милиарда евро. Просто елементарната математика не излиза. В същност тези големи проекти и тяхното ефективно завършване и функциониране никога не са били самоцел, а най-вече механизъм за управление на финансови потоци.
На този фон решението на правителството да не участва във финансирането на проекта „Южен поток” е предизвестено. На практика вземаме заем от Газпром, който се погасява от нашия дял от постъпленията от транзитни такси. Вероятно някаква малка част от тях все пак ще получаваме. Не зная детайлите, които могат да се окажат доста важни. Принципен проблем с подобна схема няма, освен ако няма дребен шрифт и не е свързано с ограничения при управлението на дружеството /докато не се погаси задължението/ – в това число и върху правото на контрол и влияние върху избора на изпълнители, подизпълнители на поръчки, върху разходите и управлението на свободния капацитет.
На пръв поглед оценката на общата стойност на проекта изглежда силно завишена. Експертната оценка на строителството на 412 км участък през България стига максимално 1,5 милиарда евро при сравнение с аналогични по сложност газопроводи в ЕС и региона, а ние сме изправени пред цена от 3,5 милиарда евро, или по 8,5 милиона евро на километър – постижение дори по руските стандарти за разточителност!? Ако договорите за доставка и изпълнение не се провеждат в максимално конкурентна среда, има опасност от изтичане на ползи в посока на частни и групови структури – за сметка на българските и руски потребители и данъкоплатци. Не вярвам да се отрази добре и върху самия проект и обществения му комфорт.
Изглежда странна претенцията за проектно финансиране при отсъствие на осигурени нови дългосрочни договори за доставка – в това число и с основния партньор на Газпром – италианската ЕНИ. На нас сигурността на крайното потребление не може да ни е безразлично. Ако днес търсенето на предлагания от Газпром газ в Европа не расте, то шансовете на промяна на това обстоятелство в бъдеще са нищожни. За да си възвърне инвестициите в „Южен поток”, руската компания ще трябва да копира тактиката си от Северен поток, като пренасочи транзитните потоци от други трасета. Най-малката беда е, че в краткосрочен аспект това, което печелим от новия газопровод, може да загубим „с лихви“ по това което получаваме по “старите” транзитните договори към Турция и Гърция. Нещо повече – „Южен поток” фактически ще покрие сегашния транзит за Гърция и има вероятност да конкурира националната газопреносна мрежа и интерконекторите при ползването им за износ или ре-експорт на природен газ за съседите ни в бъдеще. Повтарям предупреждението, което отправих преди време – в стремежа си да преследваме митичните милиарди транзитни такси след 2030 години, можем да съкратим съществено транзитните си приходи днес и в обозримо бъдеще. Експертите знаят какво това би означавало за Булгартрансгаз и националната сигурност.
Както АЕЦ „Белене“ постави НЕК на колене, така и Южен поток без ефективна гаранция за запазване на сегашното равнище на приходи и за контрол върху управлението може да донесе значителни негативи за Булгартрансгаз. По аналогия с предложението на Росатом за суап на дълг за активи на НЕК – електроенергийните активи не са по-привлекателни от активите на Булгартрансгаз или БЕХ за Газпром.
Силно препоръчително е да потърсим т.н. фол бек клаузи, които се активират автоматично при неизпълнение на ключови обещания и допускания за проекта от руска страна. По този начин ще имаме – ние или трети страни – опцията да осигурим и други възможности за натоварване на газопровода – примерно да транзитираме централо азиатски газ през Южен поток /там затрудненията са с „отсъствието на капацитет“ на руска територия/ или да използваме за износ на газ, добиван в България или в региона. С което „Южен поток” действително може да се превърне в истински европейски бизнес проект с руско участие. Има много тънкости в организацията и провеждането на т.н. „отворен сезон“ по ангажирането и при управлението на капацитета на бъдещия газопровод. Нямам за себе си отговор какво става, ако приходите се окажат по-високи от планираните поради по-високи транзитирани обеми, или което е по-вероятно поради по-високи цени на транзита? Ние можем да се разбираме с Газпром каквото си пожелаем, но пазарът е този, който обърква прогнози. Спазването на добрите корпоративни практики, в това число строгата финансовата отчетност, контролът върху разходите и възлагането на поръчките, както и върху управлението на проектната компания е от ключов национален интерес. Иначе е почти сигурно, че е въпрос на време в пресата да се появят поредните скандални разкрития за „игри“ с обезщетения на „избрани“ собственици по трасето /тези които знаят къде минава вече сигурно са купили земи, не изключено с коменсаторки/, по избора на привилегировани фирми за доставки и изпълнение, за режисирани търгове, за раздут персонал и прекомерни административни и управленски разходи и т.н. Не е изключено, ако няма съгласувани и споделени правила и принципи, един ден да се окажем и спорещи
страни в международен арбитражен съд. 15 години е прекалено дълъг период за възвръщаемост на комерсиален газопровод. Трудно ще се намерят инвеститори, освен тези които реализират печалби извън транзита и подкрепяните от държавни бюджети, които ще се съгласят с подобна ниска норма на доходност на своите инвестиции.
Важно е транзитните такси да бъдат вързани към средната цена на транзита по новопостроена инфраструктура в региона. Не трябва да се изключва изглеждащата като екзотика възможност европейската част на Южен поток – след България – да се използва като пряк конкурент на другите преносни проекти от европейския южен коридор за пренос и на неруски газ от находища в Средиземно море.
Ако Газпром не успее като продавач на руски газ, може да успее като транзитьор или продавач на добит извън Русия природен газ. Проблемът с достъпа на трети страни и лица ще се реши в Брюксел. Президентът Путин загатна вече за частична готовност за компромис. Остава открит въпросът дали тези „трети страни“ няма да бъдат свързани с руския монополист и по този начин „пазарно“ да се затвори достъпа на конкурентни производители и ние да се окажем с най-високите “пазарни” цени. Като 50% съсобственици и членове на ЕС, ЕК ще държи нас отговорни за спазване на европейските директиви и за провеждане на европейската енергийна политика в съвместната ни компания.
Не съм сигурен какви клаузи са договорени в случай на предсрочно излизане от проекта – изцяло или частично – преди 2030. „Южен поток” ще даде възможност на Газпром да се опита да усили доминиращите си позиции на енергийния пазар на ЮИЕ. Макар разходите за производство на природен газ в Ямал да нарастнаха три пъти за последните 10 години, Газпром все още може да продава на достатъчно ниски цени и да си позволи да инкасира ограничени във времето „политически“ загуби, за да осуети конкурентни проекти за местен добив и алтернативни доставки и транзит. Не е еднаква ползата за България от продаден на българския потребител местно добит природен газ и на такъв транзитиран през „Южен поток” и внесен от Газпром. Това са малка част от моите закъснели бележки, които се надявам да дадат представа колко сложен и многопластов проект е „Южен поток”.
Неговите последствията съвсем не отстъпват по значимост и мащаб тези на АЕЦ “Белене”. Докато ние всички спорим по референдума, решението ще бъде взето следващия месец. Добре е влизайки в „Южен поток” да го направим с отворени очи, след инфомиран дебат и колективен размисъл, включително като потърсим предварително съгласуване с ЕК. Седем пъти да мерим, преди да прережем лентата на поредната церемония. /статията е в личния блог на автора/