Капиталова адекватност на банките у нас е 22,4%

Общата капиталова адекватност на банките у нас е 22,4% по последни данни за 2021 г., а отношението на ликвидно покритие е 325,4 на сто, тоест над средните за ЕС, това казва Управителят на БНБ Димитър Радев в статия за 69-и брой на тримесечния бюлетин на Асоциация на банките в България (АББ).

Брутният размер на необслужваните кредити и аванси продължава да намалява през миналата година, а печалбата се доближава до исторически високите си равнища от 2019 г., пише гуверньорът на БНБ.

"Ковид кризата продължи да поставя банковия сектор пред сериозен тест и през 2021 г. За разлика от стрес тестовете през 2016 и 2019 г. резултатите от този тест не бяха хипотетични, а дадоха реална оценка за състоянието на сектора и за капацитета му да работи при силно неблагоприятни условия. Тази оценка може да бъде обобщена по следния начин: българските банки не само не бяха отслабени по време на пандемията, но влизат в 2022 г. с показатели по-добри или в най-лошия случай съвместими с показателите в началото на пандемията, включително по отношение на капитал, ликвидност, качество на активите и доходност.", се отбелязва в статията.

Банковият сектор е абсорбирал и изпълнил успешно и без сътресения антикризисния пакет от мерки, одобрен от БНБ възлизащ на около 9% от Брутния вътрешен продукт (БВП), както и мораториум върху плащанията по кредити от бизнеса и домакинствата. В същото време, кредитната активност не само не стагнира, а се е увеличила. Кредитите за бизнеса и домакинствата по последни данни от паричната статистика за 2021 г. нарастват съответно с 4,1% и 12,5% на годишна база.

Важен стратегически ракурс е продължаващият процес на консолидация в нашия банков сектор. Независимо от трудната и сложна среда, породена от пандемията, през 2021 г. беше обявена най-голямата като размер и цена сделка по придобиване в нашия банков сектор. "Подобна сделка е най-точната пазарна оценка за състоянието на банковия сектор и неговата привлекателност за стратегически инвеститори.", отбелязва Радев.

Според него сега фокусът трябва да е насочен към справяне с предизвикателствата на 2022 г. без да губим стратегическия контекст, а именно процеса на присъединяване на страната към еврозоната, в който банковият сектор ще играе ключова роля.

По думите му банките ще бъдат изправени пред ситуация на повишена динамика в рисковете, свързани с балансовата стойност на активи и пасиви, и доходността. Тази динамика ще зависи основно от развитието на макроикономическите процеси в Европа и в по-глобален аспект и в очакваните промени в действията на водещите централни банки. Оттеглянето на стимулиращата парична политика, характерна за последните години, ще става видимо чрез обръщане на лихвения цикъл. Тези процеси, които глобално ще протичат с вариращ интензитет и различни инструменти на централните банки, в голяма степен ще формират финансовите условия и в нашата страна.

"В контекста на очертаващите се глобални макроикономически процеси, инфлацията ще продължи да бъде обект на специално внимание. Темпът на нарастване на цените у нас през 2022 г. очакваме да достигне пик на годишна база в рамките на първото полугодие, а в края на годината отново на годишна база да спадне под отчетения към декември 2021 г. Конкретните номинални равнища на общия ценови индекс ще зависят от комбинираното влияние на анти-инфлационни и про-инфлационни фактори, включително от динамиката на цените на енергоносителите на международния пазар, както и на цените на храните.", смята управителят на БНБ.

БНБ вече мобилизира сериозни усилия в проекта за въвеждане на еврото в България. Задачите по пътя към изпълнение на тази цел надхвърлят банковия сектор, но силно ще ангажират и банките. "Независимо от забавянето на формалния процес, БНБ остана институцията, която продължи да работи активно по всички направления, свързани с присъединяването към еврозоната, попадащи в периметъра на отговорностите ни. За тази цел създадохме необходимата вътрешна организация на работа и също установихме добра оперативна комуникация с Европейската централна банка.
Определени бяха конкретни лица и канали за партньорство от двете страни. В този смисъл, централната банка има готовност да извърши в срок огромния обем техническа работа, свързана с въвеждането на еврото, независимо от очертаващия се напрегнат работен график.", подчертава Радев.

Според председателя на Управителния съвет (УС) на АББ и изпълнителен директор на "Банка ДСК" Диана Митева, дигитализацията, киберсигурността, управлението на кредитния риск и приносът на банките за постигане на екологична и устойчива икономика ще продължат да са сред водещите теми за банковата система и през 2022 г.

"Въпреки че прогнозите на редица европейски и международни институции са за потенциално по-бавен растеж на българската икономика, спрямо европейската и световната, очакванията са именно през 2022 г. икономиката на България да се върне на нивата, последно наблюдавани през 2019 г., или преди кризата с коронавируса.", се казва в статията на Митева, също поместена в тримесечния бюлетин на АББ.

Българската банкова система навлиза в 2022 г. добре капитализирана, силно ликвидна и рентабилна. Както депозитите, така и кредитите в банковата система продължават да се увеличават - доказателство, че доверието в банките продължава да бъде високо, както и че те изпълняват успешно функцията си да финансират домакинствата и фирмите, и да допринасят за финансовата стабилност, подчертава Митева.

Регулаторният натиск над банките и свързаните с него разходи ще са сред основните предизвикателства пред банковия сектор и през 2022 г. Банките търсят ефективен начин да се справят с нарасналия брой, сложността и фрагментацията на новите регулации, представяни, не само от европейските институции, но и в глобален план, като например, споразумението Базел IV, рамката за противодействие на изпирането на пари, изискванията относно киберсигурността, подкрепата за екологично устойчивите икономически дейности, част от т.нар. "Зелена сделка" и свързаната с това таксономия и други.

 

 

източник: БТА