Кариера в България? Не. Европа е моя!

Мария Йолова
Преди дни EconomyNews.bg разказа как млади българи се връщат да правят кариера в България, след като завършат западни университети. Днес обаче ще представим и „другата страна на медала”.
Историята на Ива
Защо един млад човек търси реализация извън пределите на родната си страна?
Ива Андровска е на 25 години, като от 2006 е в Германия.
Започваме нашата история с уговорката, че Ива не е дъщеря на богати мама и татко, които я изпращат в чужбина, както често се случа. Тя е от малък български град в Северозападна България. Когато завършва 12-ти клас през 2005, тя вече знае, че ще замине за Германия. Когато пристига в град Ломар, има основни познания по езика, но точно набелязани цели за постигане. Настанена е в немско семейство за период от 1 година, което играе ролята на попечител. В продължение на година тя се грижи за двете им деца, като през това време усъвършенства немския език. „За това, че се грижех за децата, семейството ми плащаше джобни пари, не заплата, както и курсовете ми по немски. Останалите разходи си поемах аз.”
Тъй като в България е завършила професионална гимназия, а не езикова или математическа, се налага да запише колеж, където се подготвя за университета. „Там бях два семестъра – изучавах немски за чужденци, социология, политика и др. През 2008 година получих диплома от колежа и с нея можех да продължа в университет.”
Приоритети: учене и работа
За разлика от България, където след 2-ри курс почти всички студенти знаят, че на лекции няма защо да се ходи и започват работа, в Германия нещата стоят различно. Щом си студент, имаш право да работиш почасово – 20 часа на седмица, 180 полудни или 90 цели дни за година. От 2008 година Ива започва да учи и да работи в кафене. От май 2011 работи в счетоводна фирма и същевременно учи Банково и застрахователно дело. Сега й остават още 3 семестъра в Икономическия университет във Висбаден.
Връзката работодател-служител
Ако в България работодателят се интересува само от това, което сте свършили, а вие – само от заплатата си, в Германия връзката е по-различна. Във фирмата където сега работи Ива се съобразяват стриктно с графика й за лекции. Освен това шефката на Ива често я праща на обучения и семинари, защото възнамерява да я остави на работа й след завършването й. Инвестицията в квалификация на персонал у нас обаче е рядкост. „Университетът ни предлага и много проекти в различни фирми, има дни, в които фирми ни предлагат практика. Те винаги са в контакт с образователната система. Съчетаването на работа и учене не е толкова трудно. Задължително се ходи на лекции, там научаваш поне 2/3 от материала. Същевременно през семестъра работиш. Един месец преди сесията сядаш и учиш здраво без да работиш.”, обяснява Ива.
Криза ли, това не е за мен!
„Има много хора, които губят работата си, банковият сектор е затруднен, данъците са увеличени, всяка година храната става по-скъпа, разходите са повече несъмнено. Но все пак, който иска, може да успее. Има много хора, които само се оплакват, но за мен от 2006 година нещата се променят в положителна насока. Ако трябва няма да работиш по професията си, но винаги се намира работа. През 2011 година стачки в Германия имаше най-вече в градския транспорт, защото те всяка година искат с 1% увеличение на заплатите. Въпреки че 2/3 от заплатата ми отиват за месечни разходи и нямам възможност да спестявам, не мога да се оплача. Едва ли в България щях да си позволя с тази останала 1/3 от заплатата да посетя друга страна за рождения си ден, нали?”, продължава Ива.
Изборът:Германия или България
Когато заминава за Германия през 2006 година, Ива е категорична , че ще се върне след няколко години. Сега, когато вече 6 години е там, нещата не изглеждат така сигурни. „ Когато отидеш в друга страна, получаваш толкова възможности и реализацията изглежда постижима. Аз мога да работя и в Швейцария, в Англия, в Австрия, след като се дипломирам. Искаше ми се да се върна и да променим България, но не може един човек да я промени, трябва да се върнат почти всички.”
Актуално за Германия
Имиграцията в Германия силно се е увеличила през първите шест месеца на годината, като притокът е главно на хора европейски страни.
Около 435 000 души са се преместили да живеят в Германия през първата половина на годината, което е с 19 % повече в сравнение със същия период на 2010 година.
В почти всички сектори се забелязва увеличение на заплатите, дори то да е минимално. Средно през третото тримесечие на годината германците са получавали 3322 евро брутно на месец. Най-голямо е било заплащането в енергетиката (4376 евро), а най-малко - в хотелиерството и ресторантьорството (1944 евро).
Същевременно миналата седмица става ясно, че процедурата за сезонните работници в Германия се облекчава. От 1 януари 2012 година страната отваря границите си за български и румънски сезонни работници без разрешителни за работа за срок до шест месеца. За тези работници няма да има никакви изисквания за работно време и карта за престой.