Качествен ли е българският хляб?

Чуждите тела, примесите и лошата хигиена са сред основните нарушения, срещани при хлебопроизводството. Така председателят на Българската агенция по безопасност на храните Пламен Моллов* отговори на въпрос на БГНЕС за качеството на хляба и основните нарушения при производството и продажбата му. Като едни от най-фрапиращите примери за чужди тела Моллов посочи метални отломки от машините и фас от цигара. Според председателя на БАБХ обаче, не те са най-големият проблем, а необявените добавки и нерегламентираното производство през нощта.

"Общо взето хлябът и хлебните изделия не са сред храните, създаващи проблеми", категоричен бе Моллов. Неговото общо впечатление е, че през последните години има подобрение в качеството на хляба. Все по-често се появяват по-малки фирми с уникални производства и те укрепват, а хлябът поддържа добро качество. "На пазара се появява и все по-голямо разнообразие, с различни съставки, отразяващо потребителското очакване. Появяват се и нови асортименти, което показва наличието на качество и конкуренция в сектора", подчерта Моллов.

На празника на хлебарите, Спасовден, председателят на БАБХ участва в представянето на ново професионално ръководство, в което са включени новите европейски правила за етикетиране на 60 от най-познатите и продавани хлебни и сладкарски продукти.

"След серия от курсове на обучение и разясняване на регламента за етикетиране, излиза едно практическо ръководство, съдържащо целия натрупан опит", заяви Моллов при представянето му.

Според него ръководството ще спомогне и за по-доброто прилагане на регламентите и за по-ефективния контрол.

Председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкари в България Мариана Кукушева заяви на свой ред, че в момента тече работата по Закона за храните. Едно от исканията на Федерацията е регламентирането на транспорта на хляб и хлебни изисквания. За целта браншовата организация ще настоява за създаване на единен регистър на МПС, транспортиращи хляб и публични отличителни знаци за тях. Това се налага заради съображения, свързани с хигиената и намаляването на риска за потребителите, тъй като има случаи на транспортиране на непакетиран хляб.

Експерти на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите /НБСХС/, Министерството на земеделието и храните и Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ са изготвили практическо ръководство за етикетиране на хляба, хлебните и сладкарски изделия, което популяризираха, в Деня на хлебаря пред фирми от бранша, съобщи БТА.
Ръководството има за цел да улесни бизнес операторите в хлебната, сладкарската и захарната индустрия по прилагане на Регламент 1169/2011 на ЕС за етикетиране на храните, който влезе в сила на 13 декември 2014 г., обясни председателят на Управителния съвет на Браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите Марияна Кукушева.
С новите унифицирани етикети, съобразени с изискванията на законодателството в ЕС, най-общо ще се спре заблуждаващата информация на пакетираните хлебни изделия. Тази информация трябва да бъде ясна и разбираема за клиентите, без заблуждаващи послания. Това искат всички легални хлебопроизводители, защото само така могат да се справят със сивата икономика, която заема голямо място в този бранш, коментира още Кукушева.
Едно от задължителните указания на етикета ще бъдат възможните алергени в тях, каза Мариана Кукушева. Това, освен че ще се изписва на всички продукти с етикети, може да бъде изискано като информация и в заведенията за хранене. Ако си купите торта в някоя сладкарница, например, ще може да поискате от продавача информация за състава на нейните блатове и кремове, каза д-р Райна Иванова, началник на отдел "Контрол на обекти за търговия на дребно с храни". Обученията с фирми от бранша ще продължат вече с акцент и върху хранителната стойност на продуктите. "Идеята е да покажем, че в България могат да се случват неща, които заимстваме от Европейския опит, а той е свързан с публично-частното партньорство и с идеята да няма двоен прочит на нито едно законодателство", коментира Кукушева. НБСХС е изпратило свое становище, свързано с изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, чието първо четене минало в Народното събрание на 30 април, информира тя. В него от организацията настояват за промяна на текстовете, насочени срещу доставчиците и предприятията, които по думите й, имат технологичен ръст, ясна визия за растеж и много лесно биха попаднали под възможността да бъдат притискани от контролен орган при изпълнение на определени поръчки.

 *в края на работната седмица става ясно, че проф. Моллов е освободен от длъжност заради проверки по сигнал на производители на пилешко месо.