КЗК: Най-чести заблуди при намаления и промоции

Комисия за защита на потребителите (КЗП) предупреждава за най-честите заблуди при намаления и промоции. Кампаниите за намаления и промоции са характерни в периодите, когато се сменят сезоните и магазините трябва да освободят място за новите колекции, но те са често използван от търговците прийом за привличане на клиенти при предлагането на най-широка гама продукти целогодишно. Това съобщават от пресцентъра на КЗП. Такива акции често предоставят възможност за изгодни покупки с отстъпка от редовните цени на стоките. Понякога обаче търговците си служат с различни трикове и некоректно внушават, че предоставят възможност за пазаруване по-евтино от тях в сравнение с други периоди. За това предупреждава Комисията за защита на потребителите (КЗП) и дава примери за най-честите установявани и забранявани от нея заблуди при провеждането на подобни кампании.

Сред прилаганите от търговците хитрости при сезонни намаления на облекла е поставянето на големи надписи на витрините на магазините с внушителни проценти отстъпки, които обаче се оказва, че важат за много ограничен асортимент от предлаганите групи артикули или за единични бройки. В други случаи не е достатъчно ясно при какви условия потребителят може да се възползва от анонсираното намаление или пък отстъпките не се прилагат така, както са обявени. В последните години десетки подобни практики са прекратени след намесата на контролния орган.

Има и други капани при провеждането на промоции и намаления, които Комисията установява и забранява целогодишно и които могат да се срещнат и по време на сезонните акции. Например, разпространяването на рекламни брошури, в които не са посочени коректно обхванатите от кампанията стоки или пък се дава подвеждаща информация за съществени характеристики на предлаганите намалени артикули.

Наскоро Върховният административен съд потвърди две решения на КЗП за забрана на нелоялни практики на „Хиполенд” АД, свързани със заблуждаваща информация в брошури относно прилагането на отстъпки при кампании за намаления. В единия случай търговецът е премълчавал, че базовите клиентски карти за 10% отстъпка на ненамалени артикули не важат при покупка на стоки в „Акция” (независимо дали са намалени или не). След проверка на контролния орган търговецът промени рекламното съобщение, като изрично посочи, че преференциите не се отнасят за стоки в акции, промоции, намаления и специални каталози. Втората нелоялна практика е при кампания „Черен петък” – търговецът е отправил анонс „-20% за всички ненамалени бебешки стоки и още много намаления”. Едва при посещение в магазина става ясно, че намалението се отнася само за няколко вида стоки – бебешки кошари, легла, столове за хранене и кола и за още няколко артикула, но не и за всички ненамалени бебешки стоки.

Друга неотдавна влязла в сила след потвърждение от ВАС заповед на КЗП забранява на „Техномаркет” да публикува в промоционални брошури нееднозначна информация за една и съща съществена характеристика на продукти. Конкретното установено при проверката нарушение е, че за даден модел телевизор с цена 229 лв. търговецът е посочил две различни дължини на диагонала на екрана – 20˝ и 32˝. Чак когато потребителят отиде в магазина, разбира че обявената цена е за по-малкия телевизор, а по-големият е значително по-скъп – 359 лв.

Поставянето на послания като „супер цена”, акция”, „промо” и пр. върху етикетите в магазините е още един популярен подход, с който търговците внушават на клиентите, че им предлагат по-изгодни покупки. Само по себе си това не нарушава правата на потребителите в случай, че артикулите се таксуват на обявените цени. Невинаги обаче е така и пример за обратното е друга забранена от КЗП нелоялна практика на „ЛИЛИ ДРОГЕРИЕ” ЕООД. Проверка на контролния орган установи, че търговецът е продавал стоките по-скъпо от обявената „супер цена”. Например, продукт с посочена на етикета цена 9,98 лв. на касата се таксува 10,49 лв. Експертите са категорични, че цената, особено когато се обявява като промоционална, е съществен фактор при вземането на решение за покупка, а подобни на описаните заблуждаващи практики безспорно нарушават икономическите интереси на потребителите.