EUR 1.9558
USD 1.8824
CHF 2.1037
GBP 2.3574
CNY 2.5792
you tube
mobile version

Кибрит,skype,цип - скандинавски изобретения

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Кибрит,skype,цип - скандинавски изобретения

mail07:20 | 17.02.2013прегледи 3373 коментарикоментари 0


Ива Стойкова

Skype, Lego, кибрит, гаечен ключ. Това са само част от изобретенията, променили и навлезли в съвременния живот до степен да не можем без тях и да смятаме, че винаги са съществували. Любопитно е, че много от изобретенията са със скандинавски адрес. Ще проследим в хронологичен ред по-съществените от тях.

Градус Целзий, 1742 г. - шведският астроном, математик и физик Андерс Целзий дефинира наречения по-късно на него градус Целзий на температурната скала. Целзий използвал термометри, произвеждани от шведския производител Даниел Екстрьом.

Алуминий, 1825 г.- откривател е датският учен Ханс Кристиан Оерстед.

Кибрит, 1855 г. - шведският индустриалец и химик Юхан Едвалд Лундстрьом патентова кибрита във вида, който практически се ползва и до днес.

Динамит, 1866 г. - шведският изобретател Алфред Нобел създава динамита – взривно вещество на основата на нитроглицерина. През 1896 г. Нобел използвал богатството, натрупано от динамита, за да финансира Нобеловите награди.

Френски ключ, 1892 г. - шведският фабрикант Йохан Петер Йохансон забелязва, че той и помощниците му често са принудени да носят по много гаечни ключове за различни нитове и болтове. Затова разработва понятието за универсален тръбен гаечен ключ (1888) и през 1892 г. проектира и патентова регулируемия гаечен ключ (универсален винторезен ключ или “френски” ключ).

Магнетофон, 1899 г. - изобретен от датския инженер Валдемар Пулсен.

Кламер, 1901 г. - норвежкият инженер Йохан Ваалер измисля теления кламер и го патентова.

Цип, 1913 г. - шведско-американския инженер Gideon Sundbach разработва нов модел на цип и утвърждава технология на производствения процес. В началото производителите се отнасят с недоверие към технологията заради предишен неуспешен вариант на ципа. От 1923 година получава широко разпространение.

Итонг (YTONG), 1924 г. - шведският архитект Йохан Ериксон създава и патентова автоклавния клетъчен бетон. Целта му е била да съвмести в едно на пръв поглед напълно противоположни качества – да притежава топлоизолационните характеристики на дървесината, но в същото време да бъде и пожароустойчив, да има ниско обемно тегло и добра якост. Газобетонните блокчета се появяват сравнително късно на българския пазар - през 1994 г.

Аерозолен спрей, 1927 г. - изобретен от норвежеца Erik Rotheim (Ерик Ротейм), който го патентова. Флаконът получава популярност в САЩ през 1944 г. като средство за борба с разнасящите малария комари и други инсектициди. Защо там? Предприемчивият норвежец продал почти веднага изобретението си на американска компания за 100 хил. крони. През 70-те години се оказва, че основният газ в аерозолните опаковки - ХФВ (хлорфлуоровъглероди), има крайно негативно влияние върху озоновия слой. На 1 януари 1989 г. влиза в сила Протоколът от Монреал, който забранява използването на ХФВ.

LEGO,1932 г. - частната компания LEGO Group е основана от датчанина Оле Кирк Кристиансен през 1932 г. В началото компанията произвежда дървени играчки, а през 1958 г. се "ражда" използваната и до днес стандартна LEGO тухличка 4х2.

Skype, 2003 г. - софтуерът е създаден от естонци, но компанията е основана от шведa Никлас Зенстрьом и датчанинa Янус Фрийс. В момента програмата е собственост на компанията Microsoft.

Списъкът може да продължи с популярния и днес велосипед със свободно кормило и спирачка за задното колело, парни турбини, автоматизирани морски фарове, сачмени лагери, хладилник без подвижни части, фероелектрични течни кристали, които са в основата на производството на тънки и плоски видеодисплеи. Не на последно място компаниите Nokia, Ericsson, Volvo, IKEA, въвели технологии, продукти и мениджмънт, повлиял несъмнено върху развитието на индустрията и навиците на хората.
 снимка:уикипедия


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg