АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Вносът на втечнен природен газ (LNG) в Европа бележи значителен ръст, като надвишава нивата от предишни години. Повишението се дължи най-вече на сериозно увеличение на спот доставките от американското крайбрежие на Мексиканския залив, бързото въвеждане в експлоатация на завода в Плакемин (САЩ), както и на намаленото търсене на втечнен газ от Китай.


Причината е планираните от Вашингтон такси за кораби, свързани с Китай, и големите вносни мита за ключови регионални търговски партньори подклаждат несигурността и намаляват апетита за американски продукти.


Източниците на финансово издание добавиха, че този ход представлява временна мярка, докато технологичният гигант се стреми да осигури освобождаване от митата на президента на САЩ Доналд Тръмп, подобно на това, което изпълнителният директор Тим Кук постигна по време на предишния мандат на Тръмп.


Новите ставки за американския внос в Китай ще влязат в сила малко след полунощ на 10 април. По-рано тази седмица президентът на САЩ заяви, че ако Пекин не отмени митата си от 34 процента, ще повиши митническите ставки за Китай на 104 процента, което се случи днес.


Очаква се ЕС да приеме първоначален пакет от ответни мерки, които ще бъдат насочени към вноса на американски стоки, които са на стойност до 28 млрд. долара. Предполага се, че ще бъдат засегнати различни продукти, произведени в САЩ - от конци за почистване на зъби до диаманти.


Китай освен това подава жалба в Световната търговска организация (СТО) заради американските мита, съобщи агенция Синхуа.


С отварянето в Куба на магазини, в които се приемат плащания само в американски долари, правителството на страната се надява да запълни хазната с чуждестранна валута, но създава риск от засилване на неравенството, пише Франс прес.


Пекин е готов да работи с ЕС, за да се противопостави решително на протекционизма, едностранните действия и принудата, каза заместник-министър на търговията Лин Цзи, който заема и поста на заместник-представител по международната търговия на Китай.


От началото на годината до момента пласираният дълг на вътрешния пазар е 1 млрд. лв., по данни на БНБ и МФ. С новата емисия продадените ДЦК може да достигнат 1,5 млрд. лв.


Това е с над 3,690. млрд. евро (8,4 на сто) повече в сравнение с края на януари 2024 г. Краткосрочните задължения в края на януари са 8,582 млрд. евро (18 на сто от брутния дълг, 7,9 на сто от БВП) и се повишават с 7,8 на сто на годишна база или с 621 млн. евро.