Китай инвестира. Метро в Лахор + трамвай Адис Абеба

Растежът на Китай няма да надхвърли 7% тази година и това ще е най-ниското ниво от четвърт век насам. Китай хваща настинка, а целият свят започва да кашля, пише Rfi. Първите, които ще бъдат засегнати от забавянето на китайската икономика ще бъдат партньорите й, които станаха зависими през годините от китайските си клиенти. Това са държавите, богати на суровини, желязна руда, мед , въглища, които Китай щедро купуваше, но от които днес има по-малка нужда, за да подхранва растежа си. Икономистът Жан-Ив Карфантан дава пример с Бразилия, където е консултант:

„Когато имате минен проект, който изчезне, това означава загубата на хиляди работни места. Това означава, че местните власти не могат да разчитат на приходите от данъци, а програмите за регионално развитие са унищожени. Ефектът на национално ниво са по-малки приходи от износ, както и намаляване на данъчните приходи – лавинообразен ефект с множество последици. В югоизточната част на страната има голям пристанищен проект, целящ да улесни потока на желязна руда към големите кораби, плаващи към Китай. Практически за две години тези дейности са силно редуцирани.

От десетилетия Китай внасяше и изнасяше на всяка цена, преди обаче да попадне в хватката на световната финансова криза през 2008 г. Днес страната плаща последствията, изразени най-вече в задлъжнялост, основно в банковия сектор.  

Според друг икономист, специалист по нововъзникващи икономики, повече от десет години Китай мисли за бъдещия си растеж. Жан-Жозеф Бойо:

„Насърчаването на вътрешното потребление не работи. Другият път е експанзия навън. Тъй като износът под марката 'made in China' се дискредитира, трябваше да се намери друг двигател за растеж. И това са огромните валутни резерви в размер на $4 трлн. Китай има депозити навсякъде по света, а те са ключът за изгодни инвестиционни договори за китайските групи.

Китай инвестира в Азия, Африка, САЩ, Латинска Америка, Европа чрез участие в големи предприятия и купуване на големи предприятия. Зад големия капитал обаче се крият и мащабни инфраструктурни проекти от типа трамвай в Адис Абеба или метро в Пакистан. Любопитно е какво се крие зад подобен проект? За да има метро, трябва електричество – ето защо е нужно изграждането на три въглищни централи в Пенджаб. С участието на Китай, естествено.  

Проблемът е, че много проекти, например в Бразилия, бяха обявени с фанфари, но все още им липсва конкретика. Жан-Ив Карфантан коментира:

Виждаме, че китайците отново започват да инвестират, но се връщат в сектори, които са силно печеливши за съответните компании – например водноелектрически централи. Говори се и за газов проект, който ще е предназначен за нуждите на бразилската индустрия. В очакване сме. Говори се също за $50 млрд., които евентуално ще бъдат инвестирани в Бразилия през следващите пет години, но за момента няма нищо конкретно.

В Африка, където китайските инвестиции паднаха драстично, Пекин обеща по време на китайско-африканска среща в Йоханесбург, $60 млрд. помощ за земеделието, намаляване на бедността и залисване на сигурността на континента.