Китай иска властта на Европа в МВФ

Европейските министри на финансите са се споразумели днес да бъде преразгледано тяхното присъствие в ръководствата инстанция на Международния валутен фонд (МВФ), което според САЩ и страните с нововъзникващи пазарни икономики е прекомерно, обяви белгийският финансов министър Дидие Рейндерс, цитиран от АФП.
"Ние се споразумяхме за дискусията в МВФ", заяви пред журналисти белгийският финансов министър, чието страна председателства на ротационен принцип ЕС, след края на среща на европейските главни финансисти в Брюксел.
"Сега ще се опитаме да започнем дискусии с партньорите ни в МВФ, и на първо място може би със САЩ, но и с други партньори", допълни Рейндерс.
Той уточни, че европейските искат "да останат с 24 представители в управителния съвет, но може би с европейски развития".
Идната седмица МВФ се събира на годишна среща, но която се очаква да бъде разгледан и въпросът за разпределението на местата в управителния съвет, а тази тема предизвиква разногласия между страните членки и Фонда, отбелязва АФП.

Как се управлява МВФ
Механизмът, по който работи МВФ е, че всяка страна предоставя средства на фонда в зависимост от размера на икономиката си , след това тя получава право на глас въз основа на приноса си, анализира BBC. Но сегашната структура на гласуване не отразява възхода на новите мощни икономики като Китай и Индия, които тласкат света напред и помагат той да излезе от рецесията, дори когато растежът в Европа и САЩ се бе сринал. Както е известно в края на миналата година това причини скандал между САЩ и Китай, от една страна, и Европа от друга страна, за това как трябва да се промени правото на глас.
Европейските страни, които представляват 25% от световната икономика, държат 40% от гласовете. САЩ, които също реализират 25% от световното стопанство, притежават само 17% от правото на глас.
Според правилата на МВФ всички важни речения изискват мнозинство от 85% и САЩ като една отделна страна, може да блокира всяко решение.
САЩ и Китай са предложили европейските страни да се откажат от близо 7% от квотата си, за да осигурят повече гласове на развиващите се икономики. Но по-малките европейски страни като Холандия и Швеция не са склонни да се откажат от местата си в 24-членния борд на МВФ.
Дори и в Обединеното кралство се противопоставят на прекия натиск за реформи. От финансовото министерство казаха, че тъй като Европа е внесла в МВФ $ 150 млрд. от нужните $ 500 млрд. сега не е време да се иска намаляване на нейната власт.
Засилване на ролята на Китай и Индия в ново възникващaтa система на международното икономическо управление ще бъде от съществено значение, ако обаче те успеят правилно да изиграят своята роля за световната икономическа система.
Повечето икономисти се съмняват, че САЩ и Европа ще си върнат ролята на крайни потребители по отношение на останалата част от света, захранван с много дългове, и вярват, че те трябва да се разраснат в бъдеще чрез увеличаване на износа си.

Възкръсването на МВФ
След година на забвение МВФ стана отново търсена институция както за пари така и за съвети, анализират световни медии.
"Считаните за мъртви живеят дълго" - този извод, известен от криминалетата, важи напълно за Международния валутен фонд, който с всяка изминала година губеше все повече от своята значимост. Ако тази тенденция беше продължила, съществуването му щеше да се окаже под заплаха. Финансовата криза обаче попречи това да се случи. В хода на разрастването на глобалната финансова и икономическа криза МВФ и неговите възможности за кредитиране ставаха все по-търсени. Все повече страни с проблеми по платежния си баланс се обръщаха към фонда за помощ.
"МВФ се завърна в бизнеса"- това каза управителният директор на институцията - бившият френски министър на финансите Доминик Строс-Кан. В хода на кризата вече са раздадени кредити за над $100 млрд. на държави в остра криза с платежния си баланс. Сред първите получатели беше Исландия, чиято национална икономика заплашваше да рухне в хода на банковата криза. Мексико получи един от най-големите стенд-бай кредити - $47 млрд., Полша - над $20 млрд. Последваха Беларус, Латвия, Унгария, Пакистан, Сърбия и Украйна. Със зов за помощ към МВФ се обърнаха също така Турция, Румъния, Монголия и България. Ще последват още държави. Директорът на фонда Строс-Кан констатира: " Налага се изводът, че сътрудничеството с МВФ е от полза за страните-членки".
Дълго време не изглеждаше така. Фондът разполагаше с ликвидни резервни средства в размер на $250 млрд. и със златен резерв от 3200 тона, а също така с висококвалифициран личен състав. Но никой не се обръщаше към централата във Вашингтон за финансова помощ и съвети по икономическата политика. В хода на кризата обаче редица страни се обърнаха за помощ към МВФ
Експертите от фонда обвързваха кредитите със строги изисквания от сандъчето с неолибералните инструменти. Тъй като МВФ изискваше редовно намаляване на бюджетните дефицити и субсидиите, по-високи водещи лихвени проценти и по-малко социални плащания. В някои страни правителствата, следващи изискванията на фонда, се озоваха под натиска на гладни бунтове от страна на най-бедните кръгове сред населението. В обширни части от третия свят МВФ се ползваше с негативния имидж на инструмента на богатите индустриални държави.
Докато неизплатените кредити МВФ през 2003 г. бяха още $100 млрд., то през февруари 2008 те бяха само $15.6 млрд.. Съответно намаляваха приходите от лихви по заемите, с които фондът финансираше апарата си. МВФ бе принуден да вземе кредити от централните банки, както например през септември - 15 млрд. евро от Дойче Бундесбанк.
С глобалната финансова и икономическа криза традиционната дейност на фонда отново се задвижи. МВФ пак е търсен за пари и за съвети.