Китай клонира маймуна

В пекинския Център за управление на фундаменталните изследвания към Министерството на науката и технологиите бяха представени 10-те върхови научни постижения в страната през 2018 г. Сред тях са клонирани маймуни с редактирани гени и наноробот за медицински цели. След успеха с овцата Доли през 1997 г., впоследствие бяха клонирани успешно кон, крава, камила, котка и куче, но науката не успяваше да редактира гени на примати. След петгодишни усилия на екип от Института по неврология към Китайската академия на науките, през миналата година за пръв път се родиха две клонирани маймуни чрез техниката ядрен трансфер на соматични клетки и с редактирани гени, чиято цел е да подпомогнат изследването на смущения в биологичния часовник, свързани с проблеми в съня.

Другият голям напредък е наноробот, който може да се използва за точната диагностика и лечение на множество злокачествени тумори.

-------------

Китайски и швейцарски учени разбраха защо откритият от тях катализатор може да разделя водата на водород и кислород. Резултати им, публикувани в последния брой на „ACS Central Science", показват, че катализаторът има „бифункционален механизъм" благодарение на съвместните действия на два фазово разделени компонента на желязото и никеловия оксид.

Сун Фан от шанхайския университет „Дзяотун" и Ху Сиели от лабораторията на Федералното политехническо училище в Лозана откриха никел-железния катализатор преди три години. Той е стабилен, лесен за синтезиране и отворен за промишлени приложения, но тогава те нямаха представа защо той е толкова активен и предизвиква реакция като отделянето на кислород, безспорно най-трудния процес при разделянето на водата.

Учените разкриха и уникалната структура на катализатора. Той е направен от нанокластери на две ковалентно свързани конструкции.

Определянето на идеалните материали, които могат да разделят водата, е дългогодишен проблем за учените по света, които полагат големи усилия за разработването на катализатор за разделянето на водата, който е от съществено значение за енергийната ефективност на реакцията.

Засега използването на водата като горивна клетка все още е само индустриално реализирано, но учените работят усилено за откриването на начин да превърнат научно-фантастичния сценарий в реалност.