Китайски интерес към "София Тех Парк"

Възможност за участие на високотехнологични китайски компании в първия научно-технологичен парк в България – „София Тех Парк“, обсъдиха на икономическият министър Емил Караниколов и посланикът на Китай у нас Джан Хайджоу. „Търсим международни партньори за участие в проекта, той предоставя добри условия за китайски компании и институти, обмислящи разширяване на техните научно-изследователски и развойни центрове в Европа“, посочи министър Караниколов. Той допълни, че възможните области за сътрудничество са в изграждане на собствени или съвместни лаборатории за научни изследвания и иновации, сътрудничество с водещи български научни институции, като и демонстрационни площи за китайски високотехнологични фирми.

От своя страна посланик Джан Хайджоу каза, че в “София Тех Парк” има отлични възможности за съвместна работа. „В момента стимулираме технологичните паркове в Китай да търсят възможност за изпращане на инкубатори в България. Заедно с инкубаторите ще дойде и пазарното търсене, както и средства, които ще помогнат за превръщане на научните резултати в индустрия“.

На срещата бяха обсъдени още и вариантите за засилване на икономическото и външнотърговското сътрудничество. Стартирани са общо 28 процедури за регламентиране вноса в Китай на български земеделски и хранителни продукти, от които са финализирани три, като се очаква скоро да се приключи и процедурата за мляко и млечни продукти. „Благодарим на посолството на Китай и разчитаме китайските власти да съдействат за ускоряване на процедурите за внос на български земеделски и хранителни продукти“, подчерта министър Караниколов.

Китайската страна активно изследва начините за засилване на сътрудничеството с България, заяви посланикът. „Износът към Китай трябва да се увеличи и трябва да създадем баланс в търговията между двете страни. Според нас земеделието има широка сфера на обхват и в това число влиза търговията, производството на продукти, откриването на нови пазари и нови технологии за преработка на храни. Китайската страна придава огромно значение на българските селскостопански продукти“, поясни той и добави, че ако двете държави искат да повишат стокообмена трябва да работят в посока популяризиране на българките продукти в Китай и разширяване на каналите за търговия.

За периода 2006-2016 г. износът ни за Китай нараства над 6 пъти – от 78 млн. щ.д. през 2006 г. до близо 480 млн. щ.д. през 2016 г. Вносът от Китай също нараства, но с далеч по-умерени темпове (през 2006 г. е в размер на 961 млн. щ.д., а през 2015 г. е приблизително 1 млрд. и 79 млн. щ.д.). Китай заема второ място, след Турция, сред експортните ни дестинации извън ЕС.

Сходна тенденция се наблюдава и през 2016 г., когато стокообменът с Китай възлиза на 1629.1 млн. щ.д. Българският износ за Китай е в размер на 479.7 млн. щ.д. (-19.6%), а вносът от Китай се равнява на 1149.4 (+6.5%).

През първите три месеца на 2017 г. двустранният стокообмен се равнява на 462.1 млн.щ.д. (ръст от 9.22% спрямо същия период на 2016 г.), от които български износ на стойност 175.1 млн. щ.д. (увеличение от 28.2%) и внос на стойност 287 млн. щ.д. (+0.2%).