Китайски мечти на лукс-брандове

Бони Као Понесла няколко препълнени чанти с дизайнерски стоки от Вивиан Уестууд, Dior и Алекзандър Маккуин в края на редовния си двуседмичен шопинг, 29-годишната Джао Бин изглежда като надеждата на производителите на луксозни стоки.
„Дали има финансова криза в Китай? Не мисля, че ме е засегнала много”, казва Джао, която е похарчила 7 000 юана ($1 000) за 90 минути из луксозните магазини в лъскавия финансов квартал на Пекин. „Все още си купувам от тези прочути брандове”.
Много заможни купувачи като Джао, която е филмов техник и получава допълнителни пари от родителите си, харчат с лека ръка по време на глобалната икономическа криза. Известни дизайнери и продавачи на луксозни сотоки, които печелят от тази екстравагантност, се надяват все по-нарстващия брой на потребители на лукса в Китай, да компенсира спада на търсенето в други страни.
Китайският пазар на луксозни брандове възлиза на 6 млрд. евро ($8 млрд.), което представлява едва 3% от глобалните продажби, в сравнение с 38% за Европа, 33 на сто за Южна и Северна Америка и 12% за Япония, според анализаторската компания Bain & Co. Но според нейните прогнози Китай и Бразили ще бъдат най-бързо развиващите се пазари през следващите три години.
Продажбите на дизайнерски облекла, бижута и други луксозни стоки ще нарастна със 7% през тази година, докато в световен мащаб се очаква те да паднат с около 10 на сто. Миналата година те са скочили с 25% в Китай, докато в световен мащаб не са отбелязали растеж.
Престижни брандове като Salvatore Ferragamo и Gucci продължават да отварят магазини, докато много търговци отложиха или ограничиха експанзията си на американските, европейските и японските пазари.
„Китайският пазар расте бързо и въпреки кризата страната е стабилна”, коментира Микеле Норса, управляващ директор на Ferragamo SpA. „Ние определено сме оптимисти”.
Според него Ferragamo ще отвори 7-8 нови магазина в Китай през тази година и още няколко през 2010.
Gucci Group, която е част от френската PPR SA, планира да отвори голям магазин в Шанхай през май, след като откри три нови през февруари. Продажбите й в Китай скочиха с 42% миналата година спрямо 2007. Това е 10 пъти повече в сравнение с глобалния й ръст от 4.2 на сто. Оборотът на Gucci в Китай, Хонконг и Макао представляваше 14.3% от глобалните й продажби. Френската винарска изба Domaines Barons de Rothschild, която произвежда прочутото Chateau Lafite създава собствени винарски масиви в източната провинция Шандун, за да задоволи местното търсене. Китайските купувачи на луксозни стоки са млади, имат собствен бизнес и са част от разрастващата се класа на квалифицираните специалисти. Според консултантската фирма McKinsey & Co., 80% са под 45 години, в сравнение с 30% в САЩ и 19% в Япония.
Компании с голямо присъствие в Китай като Hermes Group, LVMH Group, Giorgio Armani SpA и Swatch Group отказаха да споделят плановите си. Същото направиха и Tiffany & Co. и Burberry Group.
Продължилият три десетилетия икономически бум създаде все още разрастващ се градски елит, чийто апетит за луксозни стоки не отсабва въпреки най-жестоката икономическа криза от 30-те. А многомилиардния правителствен план за подпомагане на икономиката изглежда дава резултати. Последните данни показват, че има ръст в индустриалното производство, продажбите на дребно и капиталовите инвестиции..
До 2015, Китай ще има 4 млн. домакинства с годишен доход над 250 000 юана ($37 000), изчислява McKinsey. Това ще я направи четвъртата световна сила по покупателна способност след САЩ, Япония и Великобритания.
И 70% от парите за луксозни стоки ще бъдат похарчени вътре в страната, сочи проучване на McKinsey.
Повечето китайци естествено не могат да си позволят да си купят луксозни брандове и се насочват към ментетата, които са широко разпространени, въпреки взетите от правителството мерки. Някои са толкова добре фалшифицирани, че могат да бъдат разпознати само от експерти. 25-годишната Ву Ян си е купила чанти менте на Louis Vuitton и Gucci в Шанхай. Търговците ги предлагали за по 300-500 юана ($45-75) всяка, оригиналните струвата по 5 000-10 000 ($750-$1 500). „Не мога да си позволя оригинална чанта”, казва Ву. „Но поне така се сбъдва мечтата ми да притежавам някакъв луксозен бранд.”
Следващагта й цел: Да си купи евтина чанта на Balenciaga.