Китайски предприемачи предпочитат европейските борси

Все повече малки и средни китайски предприятия решават да излязат на фондова борса в чужбина като Франкфуртската например, която от четири години води истинска операция по "съблазняване" в Азия, информира Франс прес.
Като много китайски предприемачи Чжан Юй не говори английски и още по-малко немски. Въпреки това неговата компания за облекло - Kinghero в петък направи дебют на Франкфуртската фондова борса, където успя да привлече чрез продажба на акции 15 милиона евро.
Същия ден, изправен пред група германско-китайски бизнесмени, в костюм с вратовръзка на дракони, г-н Чжан удари три пъти гонга, символичен жест, отбелязващ началото на пускането за търговия на акциите на неговото дружество.
"Гонгът ни бе даден от ZhongDe, първото китайско дружество, листвано на борсата ни през 2007 година", разказва Александър фон Прайзинг, специалист по китайските компании в Deutsche Borse,  оператор на Франкфуртската борса. "Удрянето на гонга стана традиция за представящите се нови китайски компании и това много им харесва", с усмивка казва Фон Прайзинг.
Днес 23 китайски компании са листвани във Франкфурт. Броят им все още е малък в сравнение с присъстващите техни сънароднички на Лондонската фондова борса, на която се търгуват ценните книжа на 48 дружества от азиатския гигант, като първата
е излязла на най-голямата британска борса през 1997 година. Да не говорим за близо 90-те китайски компании, листвани при оператора NYSE Euronext на Wall Street и в
Париж.
Дойче бьорзе обаче "свърши първокласна работа", за да навакса това изоставане и "в момента тенденцията е Франкфурт", отбелязва Кристиан фон Драйзинг от германската инвестиционна банка Silivia Quandt, която също е отговаряла за новата емисия на Кингхеро.
Защо не се опитате да излезете на борсите в Шанхай, Шънчжън или Хонконг? "Това би ни отнело много време и би ни излязло по-скъпо", твърди младата говорителка на Кингхеро.
"В Китай пускането на емисия на борсата е приоритет за големите борси и то най-вече от държавния сектор, които сега се приватизират", обяснява Фон Драйзинг.
Правителството в Пекин прави достъпа до борсата много сложен за малките и средни предприятия, "за да не допусне прекалено много участници на борсата", отбелязва германският експерт.