Китайски трикове на Балканите & България

Кармелита Денева
През последните четири-пет години е модно да се говори за китайски инвестиции в България и на Балканите. Но дали реално става дума за инвестиции или за китайски кредити? Когато се подредят фактите, основният въпрос, който възниква, е конкурентен ли е Китай като инвеститор или кредитор или китайските инвестиции в голяма степен са пропаганден балон на Пекин, както на Балканите така и по света?
В края на 2014 година в Белград бе открит мост над река Дунав, чийто строеж е кредитиран със заем за Сърбия от китайска банка, китайска фирма е изпълнител на проекта, а и работниците, и строителните материални са предимно от Китай. "Мостът на практика е изцяло внос от Китай", констатира сръбският експерт Ковачевич. При това китайските фирми не плащат за проекта мита и данъци, потвърждава сръбското Министерство на транспорта за Дойче веле. Немският експерт Кристиан Дрегер все пак изтъква положителната страна за региона: "Нали мостът остава в Източна Европа и подобрява достъпността до съответния регион. В този смисъл може да се очаква и увеличен прираст на местната икономика".
Строителство на трансграничния проект между България и Румъния Дунав мост 2 Видин-Калафат бе финансирането над 50% по линия на предприсъединителните европрограми.

В таблицата по-долу може да се види бюджетът на проекта от българска страна е 225,806,452 евро, като осигурените средства са от следните източници:

Втори пример – модернизацията на железниците. Сърбия ще строи високоскоростна
жп от Белград до Будапеща. 400-километровата отсечка всъщност е част от китайския план за ускоряване на доставката на китайски експортни стоки за Централна Европа през гръцкото пристанище Пирея. Линията Белград-Будапеща трябва да бъде завършена до средата на 2017 г. Проектът, чиято стойност се изчислява на 3,1 милиарда долара, ще бъде финансиран от Китайската банка за развитие и изпълнен от китайски държавни компании.
За новия програмен период 2014-2020 година жп инфраструктура на България получава по ОПТ над 673 345 449 млн.евро. За първия програмен период 2007-2014 година е договорен е целият наличен ресурс по ОПТ, разплатени са над 1,5 млрд. евро или 71-72% от обема на всички средства от програмата. Почти 1,1 млрд. евро вече са възстановени към националния бюджет от Брюксел.
Общо 22 инвестиционни проекта се финансират по програмата, като седем от тях са завършени, вече са изградени и рехабилитирани над 250 километра жп линии, повече от 150 километра магистрали са пуснати в експлоатация.
В края на миналата година Китай проведе четвърта среща с т.нар. група 16+ 1 на държавите от Централна и Източна Европа. След Будапеща, Варшава и Букурещ, срещата в Белград имаше за цел отново да събере източно европейски проекти, за да избира Пекин кой проект ще бъде кредитиран и къде ще инвестира директно, в последното Пекин е твърде предпазлив.
България представи на вниманието на китайците различни идеи – проект за ПЧП по отношение на АМ „Черно море“, скоростен път Видин-Ботевград, Русе - Велико Търново, АМ „София-Калотина“, АМ „Рила“. Поканата е още Китай да инвестира в икономическата зона Божурище, в първия научно-технологичен парк у нас - „София Тех Парк”, както и в превръщането на летище Стара Загора в логистичен хъб. Проектът предвижда изграждането на три компонента – товарно летище, свободна зона и индустриален парк, които предоставят удобна локация за съхраняване и довършителни работи по внасяната и реализирана на европейския пазар продукция от Азия. Локацията на проекта я прави подходяща и за основен разпределителен център в Европа за полети на азиатските авиолинии.
Към момента у нас оперират китайски фирми като „Грейт Уол Моторс“ в автомобилостроенето, „Хуавей“ и „Зе Ти И“ в сектора на телекомуникациите, „Тиендзин Стейт Фармс Агрибизнес Груп Кампъни“ в селското стопанство, като те са направили преки, но скромни инвестиции в България.
Впрочем през последните години на срещите между Китай и източноевропейските държави се обсъждат предимно големи проекти в сферата на инфраструктурата /основно финансирането по еврофондове идва за инфраструкура/– мостове в Сърбия, автомагистрала в Черна гора, ядрени реактори в Румъния, химически предприятия в Унгария, пристанища в Хърватия и България. От тях в момента финкционира мостът в Белград.
Всъщност основният въпрос наистина е конкурентен ли е Китай като инвеститор или кредитор?
Към момента валутните резерви на Китай достигат почти $4 трлн.Според Мистерството на търговия на Китай през 2014 година страната за първи път в своята история е станала нетен износител на капитал - китайските преки инвестиции в чужбина са превишили ПЧИ в страната. Китайските инвестиции в чужбина през 2014 г. са достигнали 116 млрд. долара, отчитайки повишение с 15,5% на годишна основа. Тази сума включва $102,89 млрд. вложени в нефинансови сектори (ръст с 14,1%). Ако бъдат отчетени и чуждестранните инвестиции на китайски компании чрез посредничество на трети страни, то общата сума на инвестициите достига около $140 млрд. В чужбина китайските инвеститори влагат парите си най-вече в недвижими имоти, в компании и в "други активи". Водещата дестинация за китайските инвестиции е Хонконг.
От друга страна, могат да се посочат няколко цифри, които дават отговор на въпроса колко конкурентен е Китай като инвеститор или кредитор по специално по отношение на България.
ЕС обяви инвестиционния план „Юнкер” в рамките на 315 млрд.евро до 2020 година.
-България кандидатства по него с проекти на стойност от 3.5 млрд.евро, които включват три скоростни пътя, модернизиране на две жп линии, далекопроводи, енергийна ефективност и др.
-Бюджетът по еврофондовете, гласуван за България в периода 2014-2020 година е 15.4 млрд.евро.
Китайският инвестиционен пакет за всички страни от ЦИЕ е за 10 млрд. долара плюс още нови 2 млрд.евро за следващите десет години. При 16 държави от групата 16+1 дори при паритет на долар-евро на държава се падат по 800 млн.евро за десет години т.е. по 80 млн.евро годишно при най-добро стечение на обстоятелствата.
Така че когато фактите говорят и пропагандата няма аргументи. Засега финансови средства от такъв мащаб, какъвто идват от ЕС за България, просто няма. И алтернатива няма как да е Китай, колкото и валутни резерви да има или свободни пари.