Китайският балон се спука. Без паника.

Владимир Каролев, профил във Фейсбук

Ключът към разбирането на китайската криза и сравнението й с финансовата криза от 2008 година е кой губи парите и какво ще стане като ги загуби. В Китай балонът се наду от огромен брой дребни индивидуални инвеститори. Комунистическата партия реши, че е прекрасна идея всичко живо да инвестира в акции, стимулира хората и куцо и сакато стана инвеститор. Наду се голям балон и съответно днес паниката е сред стотици милиони дребни инвеститори и е много трудно (ако не и невъзможно) да се спре. Тези стотици милиони дребни инвеститори ще загубят пари, много от тях дори са теглили заеми, за да инвестират, но няма да има значителна финансова зараза извън Китай (от друга страна, тези хора може да се разсърдят и комунистическата партия да се разклати, затова толкова ги е страх китайските лидери напоследък). Тоест, европейските банки няма да тръгнат да фалират, защото в Китай става нещо лошо. А именно това се случи през 2008 и причината е проста - тогава балонът се наду пак по давление и с намеса на държавата, но от банките (който си мисли, че американска банка е давала на безработен мексиканец 500 000 долара да купи къща, без държавна намеса, е много заблуден). И когато американските банки почнаха да падат като круши, свързаните с тях европейски банки също се разклатиха. Друг е въпросът, че китайската икономика се забавя и от това ще загубят доста (1) държавите, разчитащи на износ на суровини за Китай (Австралия, Нова Зенландия, Индонезия), (2) държавите, разчитащи на износ на суровини по принцип, тъй като цената на суровините ще падне (Русия, ОПЕК, т.н.) и (3) държавите, разчитащи на голям износ (основно на машини) към самия Китай (САЩ, примерно), макар и те да се преориентират по-лесно. Разбира се, в икономиката празно няма и други страни ще ускорят растежа си. Примерно, Индия, която тази година расте с 7% и ако новоизбраният им премиер Моди ускори реформите и изчисти банковата система от затлачените лоши кредити, може до 2-3 години дори да видим ръст от 10%.
P.S. Големият урок е, че когато централни банкери, политици и бюрократи започнат да манипулират избора на хората в какво да инвестират парите си, винаги се надуват балони и следват болезнени кризи. Свободният избор и личната отговорност в инвестициите са най-важното нещо, за да е устойчива икономиката. За един човек може да е най-разумно да инвестира в къща, за друг - в акции, за трети - в земеделска земя, за четвърти - в гора. Не е работа на държавата да манипулира и направлява този избор.