Климатична неутралност на България до 2050 г

Министерството на енергетиката беше домакин на нова среща за обсъждане на проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., съобщиха от ведомството. Представители на бизнеса, синдикатите, неправителствения сектор и държавата дискутираха основните предложения за промени в документа, получени от заинтересованите страни, след като проектът беше публикуван на 17 ноември 2023 г.

Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. отразява идеите и политиките на държавата за развитие на енергийния сектор, отчитайки актуалната европейска рамка за енергийна политика и световните тенденции в развитието на новите енергийни технологии. От Министерството на енергетиката посочват, че България изготви Национална пътна карта за декарбонизация чрез устойчиво и постепенно намаляване на емисиите в енергийния сектор.

Този процес ще бъде реализиран благодарение на новите нисковъглеродни технологии и развитие на утвърдени у нас хидроенергийни и ядрени технологии. Водородът и електрическата енергия от възобновяеми източници са основни елементи от крайната цел на Европейския съюз, по която интензивно се работи и в България, като това ще спомогне за изграждането на климатично неутрална енергийна система.

В стратегията е записано, че постигането на климатична неутралност на българската енергетика до 2050 г. е основна цел, която изисква дълбока трансформация на националния енергиен микс към източници с нисковъглеродни емисии.

Високата енергийна интензивност на икономиката се дължи на специфичния профил на основни индустрии у нас и към тях следва да се насочат мерки за подкрепа на тяхната конкурентоспособност. Бавният напредък в постигането на целите за енергийна ефективност на сградния сектор изисква фокусирани политики и мерки, изтъкват от МЕ.

По време на днешното обсъждане организациите, изпратили свои становища по проекта до момента, отбелязват, че стратегията следва да гарантира развитието на българската енергетика и осигуряването на сигурна, чиста и достъпна енергия. Предложенията се отнасят и до насърчаването в максимална степен на участието на българската индустрия в енергийния преход.

Според различните становища стратегията следва да конкретизира визията в областта на разработването и внедряването на иновативни решения, в т.ч. – по отношение на възобновяем водород. Изясняването на възможностите за оползотворяване на енергията на Черно море и улавянето, съхранението/използването на въглероден диоксид също бяха сред поставените въпроси.

Участниците в дискусията поискаха в стратегическия документ да бъдат добавени мерки за гарантиране на заетостта във въглищните региони чрез участие на съществуващия експертен потенциал в рекултивацията на терените. Възможностите за повишаване квалификацията на заетите също бяха поставени на дневен ред.

В стратегията да бъдат записани ясно измерими междинни етапи и цели, които да служат като индикатор за напредъка и предприемането на корективни действия при необходимост – това са друга част от поставените въпроси. 

Конкретни мерки  и инструменти за подпомагане развитието на водородната икономика, принципи и политики за развитие на енергийните общности за възобновяема енергия, както и планове за развитие и оползотворяване на потенциала на битовите, индустриалните и земеделските отпадъци с приложение на иновационни нискоемисионни технологии - това са друга група от получените предложения. 

В документа да се запише и нов пазарен подход за развитие на ВЕИ на база на квоти и търгове за производство, предложи Иван Хиновски от Българския енергиен и минен форум

. Той акцентира и върху необходимостта от задълбочаване на политиките за развитие на енергийните общности за ВЕИ, както и за проучване и добив на природен газ в страната.

Аналогично мнение за енергийните общности за децентрализирано производство от ВЕИ изказа и Меглена Антонова от Грийнпийс България. Ако те залегнат в стратегията, на тази база впоследствие могат да се предвидят стимули за тяхното развитие, смята тя.

Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация акцентира върху сигурността на доставките за транспорта и необходимостта от развитие на мрежата за зареждане извън градовете.

Той отбеляза като недостатък липсата на дискусия за енергийна ефективност в транспорта, както и развитието на ВЕИ в този сектор. Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България поиска гаранции, че българската индустрия ще бъде максимално ангажирана в енергийния преход.

Според Пламен Павлов от Българската газова асоциация един от акцентите в стратегията трябва да бъде либерализацията на пазара. Александър Загоров от КТ “Подкрепа“ изтъкна, че енергийната стратегия следва да е кратък, основополагащ документ, който да може да се надгражда и развива. Конкретните мерки за изпълнение на стратегическите цели трябва да бъдат записани в следващи програмни документи. 

Според Светослав Иванов от Българската асоциация природен газ в проекта на стратегия липсва визия за това как в краткосрочен план един местен ресурс (лигнитните въглища) да бъде заменен с друг (природния газ).

Проф. Валентин Колев от Техническия университет обърна внимание на факта, че няколко години преди 2050 г. 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъдат изведени от експлоатация, а планираните два нови ядрени блока по 1000 мегавата няма да бъдат достатъчна базова мощност с оглед бума в развитието на ВЕИ.

Апостол Дянков от WWF (Световен фонд за природата) обърна внимание върху необходимостта в стратегията да залегнат по-широко топлофикационните ВЕИ технологии. Според Соня Кадиева от Асоциация свободен енергиен пазар в проекта на енергийна стратегия следва да се отчита развитието и на всички съседни на България пазарни зони, се посочва още в съобщението.