Клинтън & „фалшивите новини“

Dissident Voice, Джонатан Куук*

Има зашеметяващи двойни стандарти, приложени към резултата от президентските избори в САЩ. Преди няколко седмици корпоративните медии бяха възмутени как Доналд Тръмп се противи да каже дали ще приеме резултата от изборите, ако ги загуби. Според тях това бе доказателство за неговите антидемократични и авторитарни инстинкти.
Но сега, след като спечели, същите медии приветстват фронталната атака от страна на закостенялата политическа система към легитимността на президентството на Тръмп. Тази кампания се води от загубилия кандидат Хилари Клинтън, след продължителна операция на разузнавателните агенции на САЩ, водени от ЦРУ.
Според преобладаващото твърдение руският президент Владимир Путин е откраднал изборите в полза на Тръмп (явно използвайки наръчника на САЩ по психологични операции). Изглежда, че Тръмп не е напълно президент на САЩ. Той е поставен от Русия в Белия дом – не „манджурски“, а „московски кандидат“.
Оценката на твърденията на губещата страна трябва да се разгледат отделно от въпроса за това, кой е спечелил повечето гласове. Не е от значение това, че Клинтън е спечелила повече гласове като брой от Тръмп. За добро или за лошо САЩ използват в същността си непредставителната система на електоралната колегия от XVIII век насам. От тогава е имало сума време за провеждането на електорална реформа. Притесненията за електоралната колегия сега, само защото е избрала Тръмп, са чисто и просто грозна партийна политика, а не политически принцип.
Започвайки миналата седмица това, което изглеждаше като потенциално завръщане, Клинтън подкрепи нападението на системата срещу резултатите. Тя заяви, че руският президент лично е направлявал кибер-операцията, която ѝ струваше президентството. Според нея той е искал да провали изпълняването желанието на електората в САЩ за отмъщение на нейните думи през 2011 г., когато бе държавен секретар на САЩ, че парламентарните избори в Русия са били нагласени.
„Путин ме обвини публично, че отприщиха недоволството на собствения му народ и съществува директна връзка между това и това, което той направи по време на изборите“, заяви Клинтън по време на среща със спонсорите на предизборната си кампания в Ню Йорк.

Неподплатените твърдения на ЦРУ
Обвиненията на Клинтън, разбира се, не са се появили от нищото. За седмици ЦРУ и други разузнавателни агенции отправяха неподплатени с доказателства твърдения, че Русия стои зад публикуването на компрометиращите имейли на върхушката на Демократическата партия на САЩ . Последният, който досега стоеше встрани от кампанията - директорът на ФБР Джеймс Коми, също в края на миналата седмица се прегъва и се присъедини към антипутинисткия лагер.
Американският вестник „Уошингтън поуст“ цитира директора на ЦРУ Джон Бренън, който е заявил, че „по-рано тази седмица“ се е срещнал с Коми и с директора на националната разузнавателна служба на САЩ Джеймс Клапър, и „имаше силен консенсус между нас по обхвата, природата и намеренията на руската намеса на нашите президентски избори“.
Крейг Мъри, бивш британски посланик, който издаде участието на правителството си в изтезания, заяви, че е получил лично писмата с компроматите от сайта за разследване „Уикилийкс“. „Данните идват не от руските агенции за разузнаване, дори не от руските хакери на свободна практика, а от разочаровани членове на самата Демократическа партия. Експертите по Русия в САЩ също така отхвърлят твърденията за руска намеса, както и бивши агенти от разузнаването на САЩ“, добави той.
Но при всички обстоятелства това, което се недоглежда насред фурора е, че нищо от информацията, която се появи за Демократическата партия е лъжа. (Въпреки, че разузнавателните служби се опитаха всъщност да ги обявят за лъжа първоначално) . Имейлите са истински и представят точен отчет на антидемократичните машинации на Демократическата партия, включително и усилия по подкопаването на предизборната кампания на Бърни Сандърс – съперникът на Хилари Клинтън.
Ако Русия наистина иска да повлияе на изборите, публикувайки истинска информация, която прави Клинтън и приближените и да изглеждат зле, това ще е много по-легитимна намеса, отколкото тази предприета от САЩ в редица страни по света. За десетилетия САЩ активно използваха военната си сила, за да сварят режими в Латинска Америка и в Близкия изток. Те също така нарушаваха суверенитета на безбройни страни, изпращайки безпилотни летателни апарати убийци в тяхното въздушно пространство, манипулираха медиите им и спонсорираха цветни революции.
Националната агенция по сигурност на САЩ не случайно архивира всяка дигитална информация, до която достигне. САЩ искат глобално доминиране, дори и на света да не му се иска.

Заплахата на „фалшивите новини“
Корпоративните медии изгълтаха неподплатените с доказателства обвинения на ЦРУ гладни като недохранено котенце. Не само че подкрепиха съмнителните твърдения от същите агенции, които преди умишлено публикуваха лъжи за оръжията за масово поразяване на Ирак, но и добавиха свои собствени опасни допълнения към тях.
Медиите изведнъж се събудиха от възможната заплаха за западните демокрации от страна на „фалшивите новини“. Според тях именно те са довели Доналд Тръмп до власт. Добре информиран електорат, според тях, никога не би взел такова глупаво решение, като да гласува за Тръмп. Вместо това Клинтън е трябвало да бъде пълноправно-коронования президент.
„Фалшивите новини“ разбира се не се интересуват от систематичната заблуда, произтичаща от корпоративните медии. Не включва демонстрираните лъжи, като тези за иракските оръжия например, разпространявани от западните правителства и разузнавателни агенции през корпоративните медии. Не се позовава и до обичайните доклади на пресата, демонстриращи огромна наивност и които вземат за чиста монета безкрайната пропаганда срещу „официалните врагове“, независимо дали те са в Куба, Венецуела, Либия или Сирия. Или Русия , а и от скоро Тръмп.
Не – „фалшивите новини“ се създават от блогъри и независими интернет сайтове и се разпространяват по социалните медии. Тези, които прокарват „фалшивите новини“ са журналисти и активисти, чиито заплати не зависят от работа в западните медии, които са собственост на държавата, на милиардери като Рупърт Мърдок или на глобални корпорации като „Таймс Уорнър“.
Трябва да се посочи, че изтеклите имейли на Демократическата партия, независимо дали са дошли от Русия или не, със сигурност не са фалшиви. Те са документирана истина. Но тези изтекли документи са активно обявявани за „фалшиви новини“.

Запушване на устата на дисидентите
Винаги е имало наистина смехотворни истории в маргинални и недотам маргиналните мейнстрим медии – независимо дали съобщения, че Елвис Пресли се завръща от гроба или, че компютърния бъг от 2000 г. ще доведе до края на цивилизацията. Проблемът не се е променил – той просто се е пренесъл на други платформи като социалните медии.
Това, което е по-важно е, че систематичната заблуда, извършвана от корпоративните медии в течение на десетилетия, е оставила голяма част от западното общество недоверчиво и скептично. Социалните медии единствено са допринесли за отчуждаването, защото сега е по-лесно да се покаже на читателите тази мейнстрийм заблуда. Тръмп, както и Брекзит, са симптоми на настъпващата дезориентация и отчуждаване, чувствани от западните електорати.
Но твърденията за „фалшивите новини“ услужливо дава на западните служби за сигурност, на политиците от закостенялата политическа система и на корпоративните медии мощно оръжие за запушване на устите на критиците. В края на краищата тези критици нямат платформа, различна от независимите интернет сайтове и социалните медии. Затворете сайтовете и ще затворите устите на опонентите си.
Кампанията срещу президентството на Тръмп ще използва твърденията за чуждестранна и враждебна намеса на президентските избори в САЩ като претекст за пречупване на домашните дисиденти. Путин не води война срещу демокрацията на САЩ. По-скоро демокрацията в САЩ доказва, че е все по-малко удобна за тези, които искат да диктуват резултатите от президентските избори.

* Авторът живее в Назарет, Израел и е лауреат на специалната награда за журналистика „Марта Герхорн“. Той е автор на книгите „Израел и сблъсъкът на цивилизациите: Ирак, Иран и планът по пренаписването на Близкия изток и на „Изчезващата Палестина: Експериментите на Израел с човешкото отчаяние“.

Превод: агенция Фокус