Ключът за ПРСР 2014-2020

Ключовите думи за новия период на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 са Приоритети, Цели и Резултати, стана ясно на провелата се в София конференция „Предизвикателства за развитие на сектор Земеделие“.

Най-важните приоритети, които ЕК е определила за новия програмен период, са трансфера на знания, насърчаване на иновациите, управление на риска, диверсификация и социално включване и не на последно място – ценности, свързани с биоразнообразието, ландшафта и природните ресурси. Това обяви ръководителят на Главна дирекция „Земеделие” към Европейската комисия Михаел Пилке. Според него внедряването на иновации е от съществено значение, за да може да се свърже сектор земеделие с науката, а това от своя страна да доведе до по-добри резултати.

Според зам. министъра на земеделието и храните Васил Грудев ПРСР е основният инструмент за инвестиции в земеделието, но не е единственият. Основният финансов ресурс, който ще влезе в сектора е по линия на директните плащания на площ, а като допълнителна възможност ще бъдат средствата по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020. Грудев предупреди, че трябва да се пазим от спекулативното надуване на инвестиционни балони в земеделски сектор и да бъдем много внимателни в използването на европейските пари.

Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” Румен Порожанов акцентира върху проблема с изкуствените условия при подаването на инвестиционни проекти по ПРСР. Той бе категоричен, че българският законодател трябва да определи какво е изкуствено условие, тъй като когато ДФЗ отхвърли даден проект, след това бенефициентите печелят в съда делата срещу Фонда.

Ранкирането по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. е готово. Договорите ще бъдат подписани до 15 октомври, съобщи още Порожанов. През ноември ще бъде публикуван и индикативният график за прием на проекти по отделните мерки на ПРСР 2014 – 2020 за 2016 г. Акцентът през новия програмен период е добрата подготовка на нормативната уредба, вътрешното законодателство, което да кореспондира с европейските изисквания, включително и в одитен план, изтъкна Порожанов. Подходът на Разплащателната агенция при оценка на инвестициите по проектите ще бъде рестриктивен, което ще даде възможност и за договаряне на повече на брой проекти, предвид огромния интерес към ПРСР.

Националният гаранционен фонд (НГФ) удължава с два месеца – до края на ноември гаранционна схема по Програмата за развитие на селските райони. Това заяви изпълнителният директор на дъщерното дружество на Българска банка за развитие Самуил Шидеров по време на конференцията. Целта на удължаването на схемата е да бъдат подкрепени проектите по извънредния прием по мярка 121 в размер на 50 мил. евро, както и други проекти, които към днешна дата все още не са реализирани. „От създаването си до момента НГФ е гарантирал кредити за над 700 млн. лв., като от тях 220 млн. са по ПРСР. В момента се подготвя и нова гаранционна схема за собствен риск, която ще покрива до 50% от стойността на кредита, като максималният размер на гаранцията е 1 млн. лв.
 

Снимка: ЕП