Кметът, създал „10-те златни години за София“

При откриването на къпалнята "Мария Луиза" през 1939 год. кметът на Столицата инж. Иван Иванов произнася тази реч. От нея ще разберете как е мислел, говорил и действувал един от най-добрите кметове на царството. Той е най-дълго управлявалият кмет на София – от 25 май 1934 до 9 септември 1944 г. (10 години, 3 месеца и 15 дни). Този период се определя като „10 златни години за София“. Съдейства и работи за прокарване на рилския водопровод в София, за това ген. Владимир Вазов, кмет на София в периода 1926 – 1932 г., го нарича с прякора Рилски. Спомага за благоустройството на парк Витоша – на него е наречена хоризонталната пътека от с. Железница до кв. Княжево. Проектант е и на язовир „Бели Искър“.

Какво още е направил за София по долу.* Ето и речта:

Ваше Високопреосвещенство,

Господа Министри,

Госпожи и Господа,

Радостен съм, че мога днес, от името на Столичния общински съвет и Общинската управа, да предам за ползуване от столичното гражданство първата лятна къпалня на Столичната голема община, носеща името на малката любимка на столичани Княгиня Мария Луиза.

Тази къпалня е първа от къпалните, които Столичната голема община ще построи в близките години за своето население, за да задоволи една насъщна нужда на големия и разрастващ се град, грамадната част от чието население няма възможност да летува вън от града и трябва да му бъдат създадени тук условия за укрепване здравето, за отмора, за телесно развитие на младежта и за здрави летни развлечения.

Управата на града си дава ясна сметка, че София има всички условия да се развие като летовищен и лечебен град и в тази възможност дири създаването на едно по-добро благосъстояние на нейното население. Противно на общото убеждение, че София е един чиновнически град, трябва да ви кажа, че статистическите данни показват противното: че София е един търговско-промишлен град, едно от големите и основни занятия в който може да стане гостоприемството, стопанския туризъм в най-широкия смисъл на думата. Център на управителния, интелектуален, търговски и индустриален живот на България, център на една рядко богата с разносвойствени минерални води околност, София има ясно очертан образ на един гостоприемен град, в което, между другото, трябва да се дирят възможностите за неговото стопанско развитие и изграждане по-добро благосъстояние на населението му.

В няколко години Общинската управа вложи най-дейни усилия да пригоди града към това му предназначение: въведе забележителна чистота, павира голяма част от улиците, построи множество градини и предвиди нови, за да стане София един „град-градина", създаде градоустройствен план, в който прокара като основно начало изграждането на града като курортен център, присъедини към града близките му околни селища, за да може да ги направи цветущи околности, гдето градът да приютява и дава лечение на своите гости и, най-после, създаде множество бани във всички части на града.

Общината започна строежи на летни къпални със съзнанието, че поема съществената грижа да създаде на младежта и на ония свои граждани, чиито средства и други условия на живота не им позволяват да летуват другаде, възможността да намерят лятна почивка тук, да понесат по-леко летните горещини, а децата да прекарат лятната си почивка в укрепване на своето здраве със слънце, чист боров въздух, прохлада и спорт.

Първата, построена от Столичната община, къпалня е, както ще видите, една грамадна модерна постройка, най-голямата и най-модерна лятна къпалня на Балканския полуостров. Нейните размери и съоръжения са по международните олимпийски изисквания. Застроена е върху площ от 2.100 кв. м. и струва на Общината, без стойността на мястото, 7.200.000 лева. Състои се от четири басейни: централен, 25/50 м. за плувци, с дълбочина на водата от 1.25 до 4.50 м.; втори, 20/25 м. за неплувци, с дълбочина на водата 1.10 до 1.30 м.; трети за момчета и момичета, с дълбочина на водата 0.65/1.10 м. и размери 20/32 м. и четвърти, за малки деца, с дълбочина на водата 0.20/0.30 м. и размери 6.20/20 м. Общата кубатура на водата в басейна е 4.700 куб. м. Тези басейни ще дават възможност дневно да посещават къпалнята, без ограничение на времето, над 5.000 човека.

Водата на Рила, която се впуща в басейните, поради това, че има лете ниска температура, се затопля с пара. Всеки ден една десета част от водата във всички басейни се сменява с нова, а водата от всички басейни непрекъснато се пречиства чрез филтрова инсталация и дезинфекцира с хлор, така че чистотата на водата е във всеки момент напълно задоволителна. С особена отоплителна инсталация се поддържа температурата на водата 22°—25°, като се впуща в самите басейни пара.

Къпалнята е строена по проект и техническо изпълнение на архитекта при Архитектурно-градоустройствената дирекция на Общината Борис Далчев, ръководител на железобетонните строежи е арх. Квартирников, а на машинните инсталации инж. Гигов; строежите са извършени от строителното предприятие Бр. Николови. Общото ръководство на постройката имаше бившият помощник кмет инж. Радослав Михайлов и директорът на архитектурно-градоустройствената дирекция арх. Горанов. На всички тези господа, както и на работющите, които вложиха упорит труд и любов към работата, изказвам сърдечната благодарност на Управата на града и на гражданството.

Уважаеми присътствуващи! Към всестранното изграждане на нашия град, като достоен пръв представител на Отечеството ни, в който се отразява културния лик на българския народ, тази лятна къпалня е, надявам се, един хубав принос и указание за дейните усилия на града да се равни с по-напредналите първи градове на Европа. И аз, и моите другари от Общинския съвет, и Общинската управа, като предаваме на столичното гражданство за използуване къпалнята, вярваме, че сме задоволили една належаща културна потреба на гражданството и сме изпълнили дълга си да провеждаме онези почини, стопански и културни, които то ни възлага.

Обявявам, прочее, лятната къпалня „Княгиня Мария Луиза" на Столичната голяма община за открита!

*--------------------

С постановление на Министерски съвет от 23 май 1934 г. и Указ 210 на цар Борис III е назначен за кмет на София. Негови заместници са Христо Манолов, Тодор Йочев, Христо Стоилов и Радослав Михайлов.

По време на неговото управление започва планомерното изграждане на важни административни сгради. Сред тях са Съдебната палата, Народната библиотека, сградите на Българска народна банка и Министерство на вътрешните работи. Привлича архитектите Димитър Цолов, Иван Васильов, Алекси Квартирников и др. Изградени са също и Централната сграда на Софийския университет (1934), зала „България“ (1937), паметникът на Патриарх Евтимий (1937), Музикалният театър (1938), сградата на Столична община (1939), Военното издателство (1944) и др.

Осъществява реформи в управлението на Столична община, с които се подобрява дейността ѝ. Разходите на кметството се публикуват в списание „Сердика“. През 1935 г. е създадена Общинска банка. Осигурени са 30 камиона и 830 служители в новосъздадената служба „Чистота“.

На 30 ноември 1935 г. е подписан договор с Акционерно дружество „Оград“ за строеж на стена на язовир „Бели Искър“.

В този период селата Бояна, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Красно село, Княжево, Надежда и Слатина са присъединени към София. На 12 април 1938 г. е утвърдена Наредба-закон за планово и целесъобразно застрояване на София чрез разработването на градоустройствения план от проф. Адолф Мусман. Улиците се павират, ремонтират се и се модернизират Борисовата градина и Южният парк, улиците и булевардите се озеленяват. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През 1941 г. е открита първата тролейбусна линия в София – от Горна баня до Княжево.

Учредена е награда за писатели и художници с тематични творби за София. Създадена е служба „Културни грижи“ към Столична община. По време на Втората световна война подпомага финансово артисти, писатели и художници. Учредява наградата „За особени заслуги към София“ IV степен. Тя се дава на общински ръководители, държавници и общественици, които са допринесли много за строителния напредък и културния разцвет на града. През 1943 г. се организират изложбите „София в книги и картини“.

Като кмет на София Ив. П. Миленков пише марш в негова чест.

След 9 септември

Веднага след Деветосептемврийския преврат инж. Иванов е арестуван. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 22 април 1945 г. е осъден от т. нар. Народен съд на смърт. След обжалване присъдата му е намалена на 15 години строг тъмничен затвор. На 9 декември 1946 г. е помилван и освободен от затвора. През 1948 г. е съдебно реабилитиран. По нареждане на Георги Димитров е включен в хидротехническото строителство в България. Възстановено е правото му на работа като инженер.