КНСБ настоява за индустриална стратегия

КНСБ настоява България да има индустриална стратегия, която да е инструмент за развитието на регионите, за преодоляване на обезлюдяването и на социално-икономическите различия. Това каза на семинар за журналисти лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
    Той отбеляза, че в управленската програма, която се очаква да бъде официално огласена скоро, не се откриват  необходимата отговорност и настойчивост за индустриална визия за България. Президентът на КНСБ припомни, че не само САЩ си правят такава, а и се очаква Европейският съвет през март догодина да приеме индустриалната стратегия на Европа. Редно е по това време и България вече да има такава, допълни Пламен Димитров.
    Според него липсата на стратегия за развитие на индустрията води до хаотично привличане на инвеститори в страната, и то в райони, в които има пренаселване. В София и София-област вече живеят близо половината от хората, които работят в България - 32 процента в София и още около 13-15 процента в София-област. Подобна тенденция преживява и Пловдив, Тракия икономическа зона започва да хипертрофира, отбеляза Димитров. По думите му зоната пречи на развитието на по-малките общини в Южна България. 
    Липсата на индустриална стратегия води до тежки регионални и задълбочаващи се икономически и социални различия, обобщи лидерът на КНСБ. Той припомни, че средната заплата в София е два пъти по-висока от средната заплата във Видин-област. "Индустриалната стратегия е единственият смислен инструмент за насърчаване на регионите, за да има хляб и живот не само в пет-шест големи града", обобщи лидерът на КНСБ.
    От КНСБ настояват и за енергийна стратегия. Валентин Вълчев, председател на миньорската федерация към синдиката, посочи, че в стратегията трябва да има краткосрочна и дългосрочна визия за развитието на енергетиката с хоризонт до 2050 г.
    Според изчисления на независими европейски анализатори, цитирани от синдикалиста, около милиард и 250-350 милиона евро са необходими, за да бъдат приведени всички централи към новите изисквания. По думите на Вълчев това е твърде голяма сума, но със създаването на Европейския енергиен съюз ще има фондове, които могат да насочат средства за целта. Пряко заетите във въгледобива и в тези централи са около 30 хиляди, а заедно с индиректно работещите заетите общо са  120 хиляди. Всеки миньор води след себе си четири до пет допълнителни работни места, допълни Вълчев.