КНСБ: Предстоят 5 години безработица

Поне четири-пет години ще продължи кризата на пазара на труда, дори и икономиката да се съживи, смята директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любен Томев.
В интервю за БТА той казва, че държавата трябва да реши кой отрасъл от икономиката да спасява в условия на криза. Изпреварващ ръст за дълъг период имаха инвестиционните разходи, насочени не към производство, а към строителство и банки.  Експертът коментира, че трябва да решим кои отрасли да спасяваме, каквато яснота имат страните от Западна Европа. Някои като Великобритания спасяват банки, други като Франция и Германия - автомобилната индустрия, водещите си индустрии.
У нас няма водеща индустрия, не се знае  имат ли бъдеще и толерираните до момента отрасли. Шивашката промишленост, която досега формираше 13% от износа ни, няма да е водеща, тъй като големите инвестиции се насочват към бившите съветски републики, Китай, Япония.  Специалистът смята, че трябва да се развиват производства, свързани с цифровата икономика, работата с компютри. Енергетиката, екобиологичното земеделие и селското стопанство също трябва да станат водещи. В тези области все още не се използват парите, отпуснати от ЕС. Не е решен и проблемът с комасирането, но има окрупнени фирми, които работят добре - 13-14 са в сферата на млекопреработването, хлебопроизводството.
Съживяването на икономиката, дори и да има такова, няма да доведе до аналогична промяна в пазара на труда и ще мине доста време, докато той се съвземе. Безработицата ще има високи равнища още дълго, поне четири - пет години. За да се намали броят на продължително безработните, обезкуражените, е необходимо финансиране от бюджета, защото оперативната програма "Човешки ресурси" тепърва стартира и тя по-скоро е насочена към квалификация и преквалификация на заети или току що освободени, няма ролята на социално донорство към бедните, маргинализираните, допълни той.
КНСБ смята, че трябва да се премахне таванът на максималното обезщетение за безработица. Необходимо е прагът на бедност да се обвърже със социалните плащания, минималната пенсия и минималната работна заплата. Освен промяна в начина на формиране на помощите, КНСБ иска и реформиране на техническо ниво на системата за социално подпомагане, за да има връзка с всички данъчни служби. 
В момента голяма част от социалните помощи отиват при домакинства, които не се нуждаят от тях, а има и такива, които остават без подпомагане, макар че имат нужда от такова, посочи експертът.
Ние реално нямаме представа нито за бедните, нито за безработните, каза Томев. Статистиката отчита само официалните данни от бюрата по труда за безработните, не се отчитат маргинализираните, хората, които престават да търсят работа. Както и тези, които се връщат от чужбина, изразходват за пет-шест месеца спечелените пари, но за този период не се водят безработни.  За последните 12 месеца към края на миналата година броят на обезкуражените безработни е нараснал със 100 хиляди (от 150 хиляди на 250 хиляди), сочат данните на КНСБ.
Синдикатът смята, че трябва да отпадне таванът на обезщетението за безработица, за да могат хората с по-високи заплати и по-висок осигурителен принос да се възползват от него.Защото е абсурдно човек, който е получавал 800 лв. и отгоре заплата, да взима само 240 лева обезщетение, неадекватно на осигурителния му принос, коментира Томев.
Между 20 и 23 процента са бедните по данни на Института за социални и синдикални изследвания. Според него при изследване на бедността е задължително да се взимат предвид както монетарни, парични критерии, така и немонетарни - достъп до образование, здравеопазване, услуги, каквато е и методиката на Евростат. По тези критерии ние сме много зле, на последно място в Европа, каза Томев.
Според данните на КНСБ по методиката на Евростат - 32 процента от българите не могат да си осигурят адекватно отопление, а 29 процента забавят плащанията на сметки при средни за ЕС -7 процента на хората, забавящи плащания. Двадесет и два процента от хората са дори без автоматична пералня, посочи Томев. Ниските размери на постъпленията в НОИ зависят от недоосигуряването на заетите в частния сектор, каза експертът.