Кога едно яйце струва 80 ст.?

Маргарита Йорданова
В цял свят природосъобразният начин на живот и магазините за био продукти са изключително популярни. У нас основните клиенти на подобни магазини са вегетарианци и малцината българи, които се хранят здравословно.
„Българинът все още не е запознат в детайли със здравословните храни, продукти и стоки за дома, които са произведени по коректен начин. Малко са хората, които се интересуват какво съдържа храната им, какъв е произходcът, правилното етикетиране. На био магазините се гледа като на вид екзотика”, коментира Мила Чобанова, собственичка на магазин  „Здравословен живот”.
Тъй като цените на био храните са значително по-високи, много рядко цели семейства у нас могат да си позволят да се хранят със здравословната храна. Но все повече родители купуват от био продуктите за малките си деца. Най-търсените стоки в този вид магазини у нас са основните традиционни храни-кисело мляко, кашкавал, сирене, яйца.Зърнени култури, варива, като боб, леща, соя, киноа, амарант и всякакви миксове, био плодове и зеленчуци и натурална лична козметика също са сред оборотните стоки.

Колко по-високи са цените

Цените на био продуктите у нас е от 30% до 100 % по-висока от тази на обикновенните стоки, обяснява Камен Кръстанов, управител на Биомаг ООД. Но клиентите на здравословни храни не се замислят за това, а наблягат на качеството, смята Кръстанов. Така например:
Кисело мляко 200 г. е на цена около 1.15 лв., а 400 г. – 1.69 лв. За половинка прясно мляко, клиентите на този вид храни трябва да платят около 2.19лв.
Сирене от 400 г. е на цена от 7.69 лв. до 7.99 лв. А 300 г. кашкавал струва 7.39 лв. Яйца 6 броя струват 4.99 лв.
Сред популярните продукти са и зеленчуците, като за 5 домата клиентът заплаща около 2.19 лв. Един килограм моркови струва 3.59 лв.
Конфитюрът, който традиционно е 200 г., в био магазините струва от 5 до 7 лв. Чаят може да се намери на цени от 5 до 8 лв. 

Разбира се, тези цени варират в различните магазини с от 5 до 20 ст. А и това са една малка гама от продуктите, които се предлагат в магазини за здравословен начин на живот. Там могат да се намерят и различни алтернативи на споменатите храни, като например соево прясно мляко с различни вкусове.
От Асоциацията на био търговците (АБТ) обясняват, че по-високата цена в сравнение с конвенционалните стоки е нормална. Едната причина е, че добивите от биоземеделието като цяло са по-ниски.
Другата е, че капиталовложенията са повече, защото не се използват изкуствени торове и химикали. „Разходите за сертификация и контрол, както и тези  за транспорт, тъй като не всяка култура и продукт виреят на всяка географска ширина, също оскъпяват продуктите”, обяснява Чобанова. Според нея обаче клиентите на био и здравословните стоки са склонни да платят повече, защото по този начин инвестират в личното си здраве.
„Факт е, че част от българите не могат да си позволят подобни стоки, но също така е факт, че все повече  родни потребители обръщат внимание на  качеството, което ме прави оптимист за развитието но био пазара у нас”, коментира Веселин Станков, изпълнителен директор на АБТ .

Вносните биопродукти

По-голямата част от предлаганите продукти в био магазините са вносни. Според собственика на Биомаг ООД отношението е 30 към 70 в полза на чуждестранните продукти. Като причина за това Кръстанов обяснява липсата на български производители на подобни стоки.
Според Асоциацията на био търговците има и други фактори. Сред тях са това, че голяма част от био продукцията, произведена в България е предназначена за износ, както и  липсата на добре изградена дистрибуторска мрежа.
От 2008 г. досега секторът на био продукти е единственият в света, който бележи ръст. У нас хора от бранша също твърдят, че има ръст както на вноса, така и на търсенето на био продукти.
„В момента делът на търговията с био продукти в България е под 1% от общия оборот, но противно на моментното състояние на икономиката, той постоянно расте. Това се обяснява с факта, че при по-развитите европейски страни този дял е вече между 10 и 15% . Явно ние се повлияваме от европейските тенденции”, е мнението на директора на АБТ.

Храна на бъдещето
Очевидно е,  че това е една ниша, която тепърва предстои да се развива. За целта обаче хората в този сектор се надяват на подпомагане в рамките на програми за малки и средни фермери от Министерството на Земеделието. От Асоциацията на био търговците са си поставили за цел да стимулират българското производство.”По този начин  конкуренцията ще стане по-голяма и това автоматично би повлияло благоприятно на цените в магазинната мрежа.”, смята Станков.
Според Чобанова основен приоритет трябва да е повишаване културата на хранене и здравословния начин на живот на българина. Тя искренно се надява, че много скоро био продуктите все по-често ще се срещат и в обикновенните магазини, а не само в специализираните.