Когато агентите на ДС станат спасители на демокрацията

Христо Христов,desebg.com
Българското общество доживя и това – агентите на бившата Държавна сигурност да се превъплатят в учители по демокрация и в нейни спасители.
Това се случи на 8-та Национална конференция на ДПС в събота. Суматохата, предизвикана от нападението срещу Ахмед Доган, попречи да чуем от неговата уста онова, което той беше подготвил в доклада си.
Заплахата за демокрацията и нейният спасител
А съдържанието му е ключово, защото от него се разбира, че доскорошният лидер на ДПС се проявя в ново амплоа – защитник и борец за демокрация. И не само такъв, а дава заявка да е флагманът на борбата за демокрация в България.
„ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ (курсив е на Доган, б. ред.) на България и на цялата демократична общност в страната е категоричното възстановяване на Демокрацията!”, посочи Ахмед Доган.
Той реши да се изповяда пред актива на ДПС и цялото общество „като човек, който е преживял катарзиса на Подмяната на Демокрацията с Диктатура.”
Доган заяви претенцията да е борец и спасител на демокрацията с думите:
„Демокрацията се оказа много уязвима, с перманентна потребност от грижи за утвърждаване и развитие.
Инерцията в нашите модели на поведение и рутинността във възприемането на нейните ценности се заплащат с много висока морална цена.
До такава степен се объркваш, че дори не можеш да си обясниш какво се е случило!
И защо си бездействал, когато всичко е ставало пред очите ти?!
Когато осъзнаваш какво си допуснал като част от политическия елит на страната, вместо търсене на рационално обяснение, се стъписваш още повече. Защото започваш да проумяваш за какво става въпрос.
Виждайки как реагира медията и обществото на поведението на един мачо като Герой-спасител, ти става тъжно и мъчно.....Но чувството на вина от политическо бездействие не те утешава, а те тормози дълбинно и вертикално....

Когато за пореден път преживяваш спектъра от възможности на Демокрацията и разбираш своя дял от общата вина, който превръща възможността за Диктатура в действителност, вече си готов да отсъдиш, че това е най-важният урок на Демокрацията, който обаче не трябва да се повтаря. Защото политик, който не е бил в час на този урок, не знае цената на Демокрацията.”
Той говори за „машината на страха”, за популизъм и демагогия, за справедливост. Каква загриженост за демокрацията! Ако човек не знае, че това е изречено от Доган, би се замислил.

Основната цел – взимане на властта дори и с цената на непризнаване на изборите
И ето я основната цел и роля на Доган. Ключовото значение на предстоящите парламентарни избори:
„Тъкмо затова ПИ-2013 (парламентарни избори, б. ред.) трябва да имат за основна цел спасяване на Демокрацията. Дори и с цената на непризнаване на изборните резултати. Защото от гледна точка на изборния закон, приет самосиндикално от управляващите, е важно кой брои бюлетините, а не колко са гласоподавателите.”
Доган изобщо не се е оттеглил, той вече командва атаката срещу властта с цел да я вземе отново. На всяка цена.

Героичният ореол от избирателното минало
И с ореола на борец за свобода и демокрация при тоталитаризма:
„В тази борба за Свободата минах всички етапи на преобразуване на образа си; от надежден млад философ – през нелегалното съпротивително движение срещу тоталитарната власт – до политически затворник и 23 години един от строителите на Демокрацията в България.”
Нещо обаче липсва в този светъл образ? За това Доган никога не намери сили да говори. Защо ли?

Прикритата същност на Доган

Защото много преди да се загрижи за демокрацията в България той е служил на един друг господар – репресивния апарат на БКП – Държавна сигурност. Доброволно, както сам е посочил в декларацията за сътрудничество през 1974 г., когато е бил 20-годишен:
„Декларирам, че като честен гражданин и предан член на ДКМС (Димитровски комсомолски младежки съюз, б. ред.) напълно доброволно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС...”
Ето го и истинското превъплъщение на днешния борец-демократ в агент „САВА” и истинския образ, към който Доган се стреми като сътрудник на Първо главно управление на ДС (разузнаването). Поставил го е собственоръчно в досието си:
„Първата особеност в облика на комуниста разузнавач е безпределната му преданост към делото на комунизма, втората – високото професионално майсторство и третата – изключително богатите теоретическа култура и усет за нейното практическо реализиране”.

Клетва в агентурното минало или в името на демокрацията

На кого е верен Доган, на своето тайно второ агентурно Аз или на заплахата за демокрацията, когато е в опозиция и не държи лостовете, за да разпределя отново „порциите на финансирането в държавата”, както сам убеждаваше по време на тройната коалиция избирателите на ДПС? Преценете сами. В политическата му кариера след промените има достатъчно ясни знаци:
„Депесарският шут” срещу правителството на СДС през 1992 г., когато трансформираната в нови специални служби бивша Държавна сигурност го притискаше с обвинение, че е предал списък с български дипломати разузнавачи в турското посолство в София;
Мандатоносител на правителството на Беров, известно в историята като правителството на „Мултигруп”, време през което властта позволи демокрацията да бъде заменена от бухалките и рекета на силовите групировки, чийто гръбнак израсна тогава;
Управление с НДСВ, когато неизменният политически балансьор започна изграждането на обръча от фирми около своята партия;
Качването на лидера на БСП Георги Първанов – агент „ГОЦЕ” на президентския пост благодарение на подкрепата на ДПС;
Колаборацията с наследниците на БКП за ново преяждане с власт по време на тройната коалиция.

Параванът ДПС

„Интелигенцията (от турското малцинство, б. ред.) използва национализма като параван за амбицията си в социалното утвърждаване”, пише в едно от агентурните си прозрения Доган – „САВА”. Въпросът, който днес българските турци, би следвало да зададат на своя славен гуру е не беше ли и не продължава ли ДПС да е параван за властовите амбиции на самия Доган? Оттук насетне в сянка.
”Тук не става дума за замяна на ония необходими термини и понятия като класа, класова борба, социализъм, които означават основното съдържание на нашето време; една такава замяна би била равносилна на измяна към делото на комунизма” – друго показателно прозрение на Доган – „САВА”. Колко му е днес да се смени терминологията и от отдаден на ДС и комунизма да се превърнеш в борец и защитник на демокрацията.

Разбираемо и допустимо е хората, служили на комунистическият режим, да преживеят катарзис и да се променят, да започнат да се учат и да възприемат демократичните принципи след промените. Ахмед Доган обаче не е сред тях. Той продължава да мълчи и да крие истинско лице, изградено и кодирано в Държавна сигурност.
„ДПС е "другото мое Аз", затова няма къде и как да избягам от него”, твърди днес Доган. Бихме могли да перифразираме Д(П)С е другото негово Аз и той не е успял да избяга от него.
Благодарим за загрижеността за демокрацията, г-н Доган. Но българското общество няма нужда точно от такива „борци за демокрация”.