Кого кредитират кооперациите?

Силвия Стоядинова
Липсата на подходящ закон за корпоративното кредитиране у нас блокира дейността на сектора. Експертите настояват да бъде създаден специален закон за влогово-кредитните кооперации, който да регламентира изцяло дейността на кооперативното кредитиране, както е в ЕС. В последните години обаче няма никаква реакция от страна на законодателите.
Пред ЕconomyNews.bg председателят на Национален кооперативен съюз "Евростарт"* Иво Царев коментира какви са другите проблеми в сектора, какви са лихвите, какъв е процентът на лошите кредити, както и кои сектори най-често се възползват от кредити.

Г-н Царев, какви са проблемите около правната рамка при кредитирането и за какъв нов закон точно настоявате ?
Корпоративното кредитиране в България е сравнително ограничено и единствените структури, които могат да извършват оперативно кредитиране, са кооперациите, създадени през 1996 г. по т.нар. схема за земеделски капиталов фонд. Това са общо 33 кооперации - взаимоспомагателни кредитни асоциации на частни стопани, които бяха създадени по един от проектите на програма „Фар”. Този проект е много успешен и в момента продължава да работи. След като се направиха някои промени и след като законът за кредитните институции измести закона за банките тези кооперации продължават своята дейност по силата на едно постановление №343 от 2008 г., което постановление на практика регламентира тяхната дейност.
Разбира се, тези кредитни кооперации са регистрирани като финансови институции и в публичния регистър на финансовите институции на БНБ и те извършват кредитна дейност с доста на брой ограничения, които не позволяват на кооперациите да реализират растеж.
Ограниченията се отнасят до условията, при които те кредитират, до членската маса. Постановлението има нужда от промени, но за нас по-добрият вариант за решение е да се създаде един специален закон за влогово-кредитните кооперации, който ще регламентира изцяло дейността на кооперативното кредитиране, както е в ЕС. За тази цел така или иначе България е поела ангажимент да синхронизира своето законодателство с това на ЕС. Във всички страни от ЕС има създадени законови рамки. В България това е все още едно бяло петно. Както казах единствените структури, които могат да извършват корпоративно кредитиране това са 33 на брой кредитни кооперации. Повече от тях не могат да бъдат създавани, те са фиксирани по този проект. Единственото, което могат да правят, е да създадат клонове. И затова решението е в един нов закон, който сравнително трудно ще бъде прокаран в България.
Не търсили ли съдействие от народните представители?
Ние получихме уверението на някои депутати, че ще ни съдействат. По този начин ще бъде решен проблема и с остарялото законодателство на взаимно-спомагателните каси, към които КНСБ има отношение. Опитът, който би могъл да се ползва е достатъчен, той съществува. Немският кооперативен и Райфайзен съюз винаги ни е помагал не само по отношение на обучение и консултации, но и в сферата на законодателството. И сега имаме уверението, че те са готови да ни подпомогнат с експерти от Германия, които са едни от най-добрите в кооперативното законодателство.
Дискутирана ли е необходимостта от този нов закон и колко време е необходимо, за да бъде въведен той?
Този закон е дискутиран години наред, на за съжаление в последните няколко има напрежение в парламента. Ако не се лъжа, последният такъв проектозакон е внесен в парламента през 2001 г. От тогава няма дори разисквания по него. Чл.36 от Закона за кооперациите казва, че кооперациите могат да извършват влогово-кредитна дейност по специален закон или със специално разрешение от БНБ. Така че този закон предстои по някакъв начин да бъде изработен, осъвременен, защото мина доста време. Ние ще използваме тенденциите в ЕС, тенденциите в корпоративното кредитиране и неговото развитие в Европа.
Кои са секторите, които най-много се възползват от кооперативното кредитиране ?
Нашите кооперации работят основно в сферата на кредитирането на кооперации, и то в изостаналите селски райони, където хората са по-бедни и имат по-труден достъп до финансиране. Ние им осигуряваме лесен достъп точно до финансиране. Не е необходимо и хората да бъдат много образовани. Ние им помагаме в изготвянето на бизнесплановете, което им е абсолютно безплатно. После ги учим на финансова дисциплина. Това го правим вече 15 години. За съжаление тези региони са малко на брой, защото малко региони са били по-инициативни и са създали необходимите предпоставки, за да възникнат такива кооперации още през 1996 година, както споменах по проект на програма ФАР.
Какви са лихвите при кооперативното кредитиране?
Всяка кооперация има самостоятелна лихвена политика. Ние, разбира се имаме рамки, които Националният кооперативен съюз ги определя, но кооперацията на място може да определи своята лихвена политика. Нашите лихвени нива се движат между 9 и 13%, в зависимост от региона, в зависимост от вида на финансиране. Имаме кооперации, които работят без абсолютно никакви други утежняващи условия - просто плаща се само една лихва. Няма такси управление, няма такси за предсрочно управление и нещата са много облекчени.
Какъв е размерът на лошите кредити при отпусканите от кооперациите заеми?
Има и лоши кредити, да. Но нашето портфолио в риск е значително по-ниско от това на банките и на другите финансови институции, които оперират в България. Общо около 7% са лошите кредити за цялата система ?
Нарастват ли или се увеличават през последните години ?
В момента се забелязва една тенденция на задържане и ние очакваме да започнат да намаляват. Кризата и нас ни изненада и си получиха някои неочаквани неща, но ние сме много по-гъвкави от банките. Нашите кредити са по-малко. Успяваме да се договаряме с клиентите. Много по-лесно се говори очи в очи. Освен това хората в регионите се познават. Не ся някои непознати лица или някой едноличен търговец „Х”, дошъл от някъде. Това са физически лица, земеделски производители, ние им влизаме в положението, когато реколтата е лоша, и се опитваме да помагаме, вместо да създаваме бюрократични пречки.
От какво зависи да има ръст в кооперативното кредитиране ?
То има огромен потенциал в България, за съжаление, както вече казах, законовата рамка не е подходяща. Ако създадем подходяща законова рамка имаме възможност да растем. Тоест да увеличаваме освен портфолиото си, което ни е необходимо за да даваме ресурс, но също така да увеличим и членската маса. Няма да имаме възможност да се приравним с банките, ние сме много малко като процент в сравнение с тях. Понякога си правим такива диаграми, но, за да можем да се сравняваме на пазара с всички кредитни институции, ние трябва да увеличим нашия ресурс поне 10 пъти, за да видим, къде сме.
 

*Национален кооперативен съюз "Евростарт" е доброволна организация, юридическо лице със статут на кооперация /по смисъла на чл.54,ал.3 от ЗК/, обединяващ кооперации "Взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани"/ВЗКАЧС/ и "Взаимоспомагателни кредитни кооперации на частни земеделски стопани"/ВККЧЗС/. Кооперациите, членки на съюза, запазват своята юридическа и икономическа самостоятелност, като се обединяват за постигане на общите цели и задачи, при спазване принципа на свободата при сдружаване и общността на интересите и съблюдаване на разпоредбите на Закона за кооперациите.