Кое е любимото питие на българина?

Маргарита Йорданова
След като министърът на финансите Симеон Дянков излезе с предложение да се промени акциза за алкохола и да се увеличи той до 15%, настана истинска национална дискусия. Министерството на земеделието и храните в лицето на Мирослав Найденов се оказа против, против са и от Националната лозаро-винарска камара, чийто председател е Пламен Моллов. Според тях вдигането на акциза щеше да доведе до увеличаване на сивия сектор. Моллов дори предвиждаше ръст от 75% в сивия сектор, което обаче на практика трудно може да се изчисли. Депутатът Яне Янев застана твърдо зад Дянков, дори поиска вдигане на акциза и на бирата. Повече от седмица настава пълна алкохолна шизофрения - ще вдигаме акциза, няма да го вдигаме.
Факти
Цифрите сами говорят и според данни на Националния статистически институт, българинът не спира да пие. Дори вдигането на цените не оказват влияние - плащаме повече, но и пием повече, показват данните. Така на пример през 1999 г. едно домакинство е правело паричен разход за алкохолни напитки и тютюн от 130 лв., а за миналата година те са 348 лв. Средно   един човек е плащал за алкохол и цигари преди 10 г. по 47 лв., миналата година е плащал по 140 лв. От данните се вижда, че през 2000 и 2001 г. има лек спад на разходите за алкохол и цигари. Ако през 1999 г. те се равняват на  4%, то през следващите две година спадат съответно  до 3.7 % и 3.6%. От 2002 г. обаче всяка година има покачване на разходите за алкохол приблизително с 0.2% и за 2008 г. те са 4.4%. За да се стигне до 140 лв. разход за алкохол и цигари средно на човек, влияние оказва не само цената, но и количеството.  През 1999 г. един човек употребява средно по 19.6 литра алкохолни напитки. Количеството ( като изключим 2000 и 2001 г.) редовно се увеличава и през миналата година един българин е консумирал алкохол в размер на 24.9 литра.
Какво пие българинът
Традиционният алкохол у нас е ракията. Оказва се обаче, че българинът консумира най-много бира. Преди 10 години един човек в България средно е употребявал 10.1 литра бира, а през 2008 г. количеството изпито от пенливата течност достига 16.1 литра. След бирата на българина най-много му се услажда виното. Ако през 1999 г. средно на година човек е пиел по 6.5 литър вино, то миналата година са му били нужни 6.2 литра от напитката на боговете. Така традиционната ни напитка, ракията, заема чак трето място в класацията. Според данните преди 10 г. един българин е поемал по 2.5 литра, a миналата година е пиел по 2.1 литра. С изненада разбираме, че виното и ракията губят популярност през изминалата година  за сметка на бирата. Една от причините може да се търси в цената. Акцизът на бирата у нас е най-ниският за Европа - 1.5 лв. на хектолитър.
Отново по данни на НСИ за 2006 г. средното количество бира, което се употребявало в едно домакинство е 36.5 литра, а средната цена, която се е заплащала за литър е 1.02 лв. През 2007 г. количеството бира расте до 40.04 литра, а цената става 1.12 лв., като за миналата година количеството е 40.14 л. срещу 1.27 лв.
При вината тенденцията е същата. Ако преди 4 години в едно семейство се е пиело средно по 4.75 литра вино за 1.88 лв. на литър , през 2007 г. количеството става 4.9 литра при средна цена 2.22 лв., а за 2008 г. количеството е 4.81 литра при 2.65 лв.
Средна цена от 6.29 лв.на литър  за 1.9 литра ракия е плащало едно семейство у нас през 2006 г. За 2007 г. данните са 1.97 литра и 6.97 лв., а за 2008 г. - 1.83 литра за 8.12 лв.

Догадки


Фактите са повече от красноречиви - българинът няма да се откаже от алкохола, а ако остане верен на традицията през последните години, дори ще увеличи употребата му. Но ако се беше приела промяната на акциза, какво щеше да  се случи. Пламен Моллов споменава за 1600 регистрирани казана, но базирайки се слухове той твърди, че има още 7 500 нерегистрирани. При евентуално вдигане на акциза тези казани щяха да заработят с още по-голяма „пара”. От Министерството на земеделието обявяват, че 80 тона грозде годишно не се изкупува от лицензираните алкохолопроизводители. Логично е да се предположи, че от него се създава нелегално алкохол.
В момента според официални данни на Земеделското министерство малките производители на домашен алкохол са около 1600, но статистиката на Националната лозаро-винарска камара /НВЛК/ сочи, че те са над 9000.  Всички тези производители продават около 50 000 тона ракия годишно нелегално. Според данни на камарата около 162 млн. лв. е размерът на невнесените акцизи от тези производители. Освен това официалната статистика на Земеделското министерство сочи, че всяка година се събират между 420 000 и 450 000 тона грозде, от които 20 000-30 000 тона са за прясна консумация, 50 на сто от останалото количество се купува от легални производители, а останалите 50 на сто - или 200 000 тона, се усвояват от сивия производствен сектор.
Печалби и загуби
Анализът на пазара на алкохол в страната показва, че за тази годината продажбите в сектора са намалели с 37%, което е нереално и говори, че голяма част от данните са фиктивни и не се плаща акциз. Според данни от Агенция Митници приходите от акцизи на алкохол за 2008 г. са се увеличили с 55.3%. Отново според данни на митниците общият брой на лицензираните обекти за производство на алкохол са 1738, като от тях 29 са обекти за винопроизводство, а 1709 са специализираните малки обекти за дестилиране.
Дянков предвиждаше с вдигането на акцизите, че приходите в бюджета ще са над 60 млн. лв. Но акцизът на твърдия алкохол се запази днес и той е 1100 лв. за хектолитър. Ако се беше вдигнал на 1250 лв. за хектолитър, това означаваше  увеличение от 60-72 ст. за литър.
За миналата година приходите в Агенция Митници възлизат на 129.2 милиона лева. За същия период са обложени 117 484 хектолитра чист алкохол, т.е. дестилат от сто градусов алкохол. Ако предположим, че за следващата година ще се обложи същото количество алкохол, но с искания по-висок акциз, то приходите нямаше да надхвърлят 146,855 млн. лв., което е едва със 17.65 млн. лв. повече. А тази цифра е доста далеч от изчисленията на финансовия министър, който говореше за 60 млн. лв. приходи от сивия сектор.
В крайна сметка ракията е спасена. Дали целият шум около вдигането на цената й беше просто популизъм, дали общественият натиск взе превес или широкото сърце на премиера Борисов се разчувства и реши да не отнема малката радост на хорицата?  По-вероятно е, че икономическата логика заговори. След като стана ясно, че парите от тази мярка, които ще влезнат в бюджета, са нищожни, тя не бе приета. И напълно нормално - българинът пие бира. Не случайно се появиха изказвания, че ако акцизът на бирата се вдигне само с 5%, ще се съберат много повече пари за хазната, отколкото от 15%-то увеличение на ракията. Да не споменаваме и за това как вдигаме акциза на некачествена напитка, чийто контрол е адски труден. Проста логика - ракията е спирт, захар и есенция, защо трябва да ги облагаме повече.  Едва ли обаче ще се вдигне акциза на бирата, не защото не е добре за икономика, а защото производителите на бира у нас са предимно големи чуждестранни компании. А с чуждите инвеститори не можеш да си играеш на „тука има, тука няма”  и да ги разиграваш. На международните пазари има правила, има традиции, има коректност.  Успокоителното в цялата ситуация е, че потребителят ще се наслаждава и на пенливото пиво, и на силно спиртните напитки, без да плаща повече пари. Затова наздраве!